– Не разбирам какво имате предвид и защо намесвате други хора. Аз имам пълното право да правя каквото пожелая. Но не проумявам защо сте си втълпили, че ще се съглася да направя, каквото искате вие!
Верена не изрече тези думи кокетно, нито за да го принуди да продължи да я умолява, а за да спечели малко време. Засегна я, че той спомена Хенри Бъридж и намекна, че тя е била в парка в по-приятни условия от онези, които той можеше да ѝ предложи. Ала не беше така и тя искаше той да го разбере. Много повече би ѝ допаднало и много повече би се забавлявала, ако се разходи бавно с компания, ако поспира да погледа животните, както бе видяла предния ден да правят хората, и ако поседне в отдалечените части на парка. Оттам се разкриваха далечни гледки, които тя беше забелязала от седалката редом до Хенри Бъридж, откъдето гледаше отвисоко и прекомерно изискано. Изведнъж си даде сметка, че господин Рансъм не е отишъл на работа, за да я посети по това време – хора като него обикновено бяха на работа сутрин, само за господин Бъридж нямаше значение, защото той нямаше професия. Господин Рансъм беше склонен да ѝ подари целия ден. Това я впечатли, а Верена беше най-добродушното момиче на света, имаше много нежна душа и уважаваше дълбоко жертвите, които правеха за нея. Почти винаги вършеше, каквото я помолят хората. След като Олив беше направила странната уговорка тя да се срещне с госпожа Бъридж и в случай че приемеше поканата Верена да гостува там, Рансъм би приел това като доказателство, че има нещо сериозно между нея и господаря на дома, колкото и да го убеждаваше в противното. Нещо повече, след като беше излязла с него, нямаше да може да приеме господин Рансъм в пансиона. А и нямаше да може да приема господин Рансъм в онази къща. Олив би го очаквала от нея, а тя не биваше да разочарова Олив и да крие нищо от нея, каквото и да бе правила досега. Пък и Верена не го искаше, смяташе, че е по-разумно да не го прави. Тъкмо тази представа за онова, което ѝ предстоеше в Ню Йорк и от което сегашният ѝ събеседник щеше да бъде напълно изключен, бе причината за бързата промяна у нея, тласнала я да изпълни молбата му, сякаш като предварителна компенсация за онова, което нямаше да може да му даде впоследствие. Ала най-вече ѝ беше неприятна мисълта, че той я смята сгодена за някого. Наистина не разбираше защо ѝ е неприятно и наистина в онзи момент изобщо не разбираше чувствата си. Не проумяваше какъв е смисълът да допуска познанството ѝ с господин Рансъм да се задълбочава още (защото интересът му определено ѝ се струваше личен), но въпреки това го попита защо настоява да излезе с него и дали иска да ѝ каже нещо конкретно (никой не умееше толкова добре като Верена да говори привидно кокетно, ала напълно чистосърдечно и с най-невинни намерения). Като че ли това само по себе си не беше достатъчна причина да се освободи от него.
– Разбира се, че имам да ви кажа нещо конкретно – имам да ви казвам много неща! – възкликна младият мъж. – Много повече, отколкото бих могъл да кажа в тази тясна и претенциозна стая, при това общодостъпна, така че всеки момент може да влезе някой. Освен това – додаде той лукаво – не е прилично посещението ми да трае три часа.
Верена подмина лукавството, нито го попита дали би било по-прилично да обикалят заедно града за същия период от време. Каза само:
– Ще ми кажете нещо важно или което ще ми бъде приятно да чуя?
– Надявам се да ви бъде приятно, но надали е твърде важно за вас. – Базил Рансъм се поколеба, усмихна ѝ се и продължи: – Искам да ви покажа колко категорично се различавам от вас – подметна той наслуки, но се оказа добър ход.
Ако беше само това, помисли си Верена, би могла да излезе – не беше чак толкова лично.
– Е, радвам се, че гледате толкова сериозно на въпроса – замислено каза тя. Измъчваше я обаче още нещо и тя уточни, че много би желала Олив да я завари в пансиона, когато се прибере.
– Много добре – отвърна Рансъм, – но тя нали не си въобразява, че единствена има право да излиза? Нали не очаква от вас да пазите стаята, докато я няма? Ако отсъства достатъчно дълго, ще ви завари у дома, когато се прибере.
– Тя излезе сама, а това показва, че ми има доверие – заяви Верена откровено, но веднага се притесни.
И с основание, защото Базил Рансъм веднага се хвана за думите ѝ с огромно присмехулно задоволство.
– Има ви доверие ли? И защо да ви няма доверие? Да не сте десетгодишно момиченце, а тя да ви е гувернантка? С никаква свобода ли не разполагате? Да не би тя постоянно да ви наблюдава и да ви държи сметка? Или имате скиталчески пориви и сте на сигурно място само между четири стени?