– Жалко, че не доведох приятели. С радост биха дошли – обади се господин Бъридж. – В университета има голямо желание хората да ви чуят, а няма по-благосклонна аудитория от тази на Харвард. Тук сме само двама – Грейси и аз, но съм сигурен, че той ще потвърди думите ми.
Младият мъж изрече думите волно и с лекота, усмихвайки се леко на Верена и дори на Олив като човек, когото смятат за майстор на хитроумните подмятания.
– Господин Бъридж умее да слуша още по-добре, отколкото говори – заяви приятелят му. – Свикнали сме да внимаваме по време на лекции, нали разбирате. За нас ще е привилегия да ви чуем да говорите. Затънали сме в невежество и предразсъдъци.
– О, моите предразсъдъци! – продължи Бъридж. – Само да знаехте – ужасни са, уверявам ви!
– Дайте им да се разберат! – провикна се Матиас Пардън. – Ако искате да завладеете Харвард, това е шансът ви. Тези господа ще разпространят новината. Ще поставите началото на всички начала.
– Не знам дали ще ви допадне – каза Верена, все още вперила поглед в очите на Олив.
– Сигурна съм, че всичко тук допада на госпожица Чансълър – вметна с благородна увереност госпожа Тарант.
Селах отново се появи – високата му и одухотворена фигура застана в рамката на вратата.
– Малко вдъхновение? – попита той насърчително и огледа групата.
– Ще се справя сама, ако предпочитате – каза Верена нежно на приятелката си. – Може би случаят е подходящ да опитам без татко.
– Да не искаш да кажеш, че ще се справиш сам-самичка? – възкликна смаяно госпожа Тарант.
– О, умолявам ви, покажете ни цялата програма, с всички действащи лица! – настоятелно се обади господин Бъридж.
– Единственото ми желание е да я предразположа – увери ги Селах, бранейки позицията си. – Веднага ще се оттегля, ако не се получи. Нямам желание да привличам внимание към собствените си скромни дарби.
Изявлението му, изглежда, беше насочено към госпожица Чансълър.
– Ще се получи по-добре, ако не я докосвате – каза му Матиас Пардън. – Ще бъде, сякаш върху нея се спуска свише... каквото там се спуска.
– О, никога не сме твърдели нищо подобно – промърмори госпожа Тарант.
Лицето на Олив пламна след този кратък разговор. Усещаше, че всички присъстващи я наблюдават – най-вече Верена – и че ѝ се предоставя възможност да засили влиянието си над момичето. А такива възможности вълнуват. Тя изобщо не обичаше да попада в центъра на вниманието, ала всичко казано беше невежо и пошло. В стаята се бе възцарила тъкмо атмосферата, от която тя искаше да измъкне Верена. Гледаха на нея като на атракция, като на развлечение, а двамата колежани най-безсрамно ѝ се присмиваха. Не това беше нейното предназначение и Олив щеше да я спаси. Верена беше толкова простодушна, че не го проумяваше, тя беше единствената чиста душа сред тази противна сбирщина.
– Иска ми се да говорите пред достойна публика, да убеждавате хора, които са сериозни и искрени. – Олив усети, че гласът ѝ трепери още докато изричаше тези думи. – Твоята мисия не е да развличаш отделни хора, а да докоснеш сърцата на цели общности, на народи.
– Скъпа госпожо, сигурен съм, че госпожица Тарант ще докосне сърцето ми! – възрази галантно господин Бъридж.
– Не знам дали това е справедлива преценка на младите господа – въздъхна госпожа Тарант.
Верена за миг отклони вниманието си от своята приятелка и усмихнато погледна господин Бъридж:
– Надали изобщо имате сърце, но дори да имахте, не ме интересува.
– Дори не можете да си представите до каква степен думите ви засилват желанието ми да ви чуя.
– Постъпете както желаете, скъпа моя – едва чуто продума Олив. – Каретата ми сигурно е пристигнала, така или иначе, трябва да тръгвам.
– Усещам, че не искате – удивено отбеляза Верена. – Ако искахте, щяхте да останете, нали така?
– Не знам какво трябва да правя. Елате с мен! – каза Олив почти сърдито.
– Е, така изобщо няма да им повлияете – изтъкна Матиас Пардън.
– Мисля, че е най-добре да дойдете друг път – предложи помирително Селах, но Олив долови скрития намек.
Господин Грейси опита енергично да се противопостави:
– Вижте, госпожице Тарант, нали искате да спасите Харвард? – попита той със смешна гримаса.
– Не знаех, че вие сте целият Харвард! – отговори Верена също тъй шеговито.
– Опасявам се, че ще бъдете разочаровани от прекараната вечер, ако сте очаквали да добиете представа за нашите идеи – подметна госпожа Тарант на господин Грейси с безсилна симпатия. – Лека нощ, госпожице Чансълър – продължи тя, – дано да сте облечена достатъчно топло. Сигурно ще се съгласите, че в този дом правим много. Е, повечето хора са на това мнение. Има малка дупка ей тук, на верандата – доктор Тарант все забравя да извика някой да я запълни. Много ни беше приятно, че ни посетихте, засилихте желанието ми да общувам. С карета ли пристигнахте? Аз не понасям шейните, прилошава ми.