– Често ли говори пред хора? Има ли шанс да я чуя сега?
– Нерядко извисява глас наоколо – във Фрамингам и Билерика. Сякаш набира сила, за да залее Бостън като вълна. Всъщност наистина връхлетя като вълна миналото лято. И след огромния успех на Конвенцията тя набира още повече сила.
– А! Голям ли беше успехът ѝ на миналогодишната Конвенция? – попита Рансъм, като се постара въпросът му да прозвучи дискретно.
Госпожица Бърдзай се поколеба за момент, за да удържи отговора си в границите справедливата оценка.
– Е, не съм виждала подобно нещо от Елайза П. Моузли насам – отговори тя благо и след дълъг размисъл.
– Колко жалко, че няма да говори никъде довечера! – възкликна Рансъм.
– О, не, довечера ще бъде в Кеймбридж. Олив Чансълър ми спомена.
– Реч ли ще изнася?
– Не, на посещение в дома си е.
– Мислех, че домът ѝ е на Чарлс Стрийт.
– Не е. Там живее... предимно... откакто толкова много се сближи с братовчедка ви. Нали госпожица Чансълър е ваша братовчедка?
– Не придаваме голямо значение на родството си – отговори Рансъм с усмивка. – Много ли са близки двете дами?
– Така би казал човек, ако види госпожица Чансълър, когато Верена разгърне красноречието си. Сякаш всяка дума трепти на струните на сърцето ѝ, цялата вибрира, откликва. Между двете има много тясна и красива връзка, която ние тук ценим високо. Те ще работят заедно за всеобщото благо!
– Надявам се – отбеляза Рансъм, – но въпреки това госпожица Тарант прекарва част от времето с баща си и майка си.
– Да, има по нещо за всеки. Ако я видите в дома ѝ, ще си кажете, че е всеотдайна дъщеря! Животът ѝ е прекрасен!
– Да я видя у дома ли? Точно това искам – възкликна Рансъм и си каза, че след като е стигнал дотук, не следва да има никакви скрупули. – Не съм забравил, че тя ме покани, когато се запознахме.
– О, разбира се, тя привлича многобройни посетители – каза госпожица Бърдзай и ограничи насърчението си до това твърдение.
– Да, сигурно е свикнала да има обожатели. Къде в Кеймбридж живее семейството ѝ?
– Ами на една от онези малки улички, които сякаш нямат име. Но все пак, уличката се казва.. казва се... – замисли се тя на глас.
Вглъбението ѝ беше прекъснато от рязко съобщение на кондуктора:
– Мисля, че трябва да се прекачите на синята линия.
Милата дама се върна в действителността и Рансъм ѝ помогна да слезе от превозното средство, както преди – с известно побутване от страна на кондуктора. Нейният път се отклоняваше надясно и тя трябваше да почака на ъгъла на улицата, защото още не се задаваше син трамвай, на който да махне. Ъгълът беше притихнал, а денят беше подходящ за чакане – меко време и силно слънце. Сякаш въздухът докосваше с ръкавици и повърхността на уличната настилка беше разтопена. Разбира се, Рансъм остана да чака със своята човеколюбива спътница, макар че тя вече протестираше по-разпалено срещу намерението на джентълмен от Юга да показва бостънските потайности на стара аболиционистка. Той обеща да я остави, когато я качи в синия трамвай, а междувременно двамата стояха на слънце с гръб към витрината на аптеката и по негово предложение тя отново опита да си спомни как се казва улицата на доктор Тарант.
– Мисля, че ако попитате за доктор Тарант, всеки ще ви упъти – каза тя и после изведнъж си спомни адреса: – Хипнотизаторът живееше на Монаднок Плейс. – Но ще се наложи да попитате къде се намира тази улица, така че пак е същото – продължи тя. И додаде по-дружелюбно: – Няма ли да посетите и братовчедка си?
– По възможност не.
Госпожица Бърдзай въздъхна едва доловимо.
– Е, според мен всеки трябва да се стреми към своя идеал. Точно това прави Олив Чансълър. Тя е много благороден човек.
– О, да, удивителна натура.
– Нали знаете, че двете с Верена са съмишленици – продължи умиротворително госпожица Бърдзай. – Нали не правите разлика?
– Скъпа госпожо, нима възгледите са единственото нещо у една жена? Честно казано, прелестното лице на госпожица Тарант ми харесва повече.
– Е, да, тя е красива. – Госпожица Бърдзай отново възкликна, сякаш пред нея е изложена теория – тази за женските възгледи, – която изобилстваше от неизвестни и особености и която тя беше твърде стара, за да обмисля. Може би за пръв път наистина се почувства на годините си. – Ето го синия трамвай – каза тя с едва доловимо облекчение.
– Още не е пристигнал. Освен това аз не вярвам, че това е мнението на госпожица Тарант – додаде Рансъм.
– Не мислете, че нейните убеждения не са категорични – настръхна събеседничката му. – Ако мислите, че тя не е искрена, много грешите. Нейните възгледи са нейният живот.