– Какво ви интересува каква работа сме свършили? – попита момичето. – Вие изобщо не се интересувате от това.
– Имате погрешна представа за отношението ми. Не харесвам движението ви, но много се страхувам от него.
В отговор Верена се засмя искрено.
– Надали се страхувате толкова.
– Дори най-храбрите мъже се боят от жените. Няма ли поне да ми кажете дали ви е било приятно? Научих, че сте предизвикали огромна сензация, че сте се прославили.
Верена никога не подминаваше споменаване на своите способности, на красноречието си. Тя прие думите му много сериозно, без смущение и без възражения, напълно непринудено като същинска Минерва.
– Мисля, че привлякох доста внимание. Разбира се, Олив точно към това се стреми – то проправя пътя за бъдещата ни работа. Изобщо не се съмнявам, че съм стигнала до сърцата на мнозина, които иначе не бихме спечелили. Смятат, че точно там съм най-полезна – да привличам аутсайдери, хора, които имат предразсъдъци или не се замислят над нищо, освен ако не е развлекателно. Аз привлякох вниманието им.
– И аз спадам към тази група – каза Рансъм. – Нима не съм аутсайдер? Дали щяхте да докоснете и мен, дали щяхте да привлечете моето внимание?
Верена повървя мълчаливо – той чуваше тихото потропване на ботите ѝ по тухлите. После каза, вперила поглед право напред:
– Мисля, че вече мъничко съм го привлякла.
– Несъмнено! Събудихте у мен огромно желание да ви противореча!
– Е, това е добър признак.
– Сигурно е било много вълнуващо... имам предвид на Конвенцията – продължи Рансъм малко по-късно. – Подобни неща много ще ви липсват, ако се върнете в стария строй.
– Стария строй, както уместно го нарекохте, когато са клали жените като овце! О, онази седмица миналия юни премина вълнуващо! Имаше делегати от всеки щат, от всеки град. Живеехме сред общност от хора и идеи, атмосферата беше наситена, времето бе прекрасно, като светулки прелитаха велики мисли и блестящи изказвания. Олив беше настанила в дома си шест прочути жени с възвишени идеали – по две в стая, а вечерно време седяхме на отворени прозорци в салона ѝ, любувахме се на залива с потрепващите върху водата светлинки и обсъждахме случилото се сутринта, речите, събитията, новия принос към каузата ни. Проведохме няколко много сериозни обсъждания, които би било полезно да чуете вие или който и да е мъж, убеден, че не сме способни да обсъждаме важни проблеми! След това хапвахме нещо освежаващо – изядохме огромно количество сладолед! – възкликна Верена, която редуваше веселостта със сериозност, почти с екзалтираност, по начин, който в очите на Базил Рансъм беше невероятно и очарователно оригинален. – Паметни вечери! – додаде тя между смеха и въздишката.
Описанието, което тя направи на Конвенцията, извика жива картина пред очите му, той си представи препълнената и гореща зала, която не се съмняваше, че е била пълна с авантюристи, дошли да слушат разпалените жени с развързани връзки на бонетата, чиито тънки гласчета звучаха колкото пронизително, толкова и безполезно. Ядоса се, разгневи се още повече, задето не може да проумее защо очарователното създание, което крачеше до него, се е забъркало с такива хора, защо се ръга с лакти в тълпата, защо им подражава ревностно, защо полага усилието да аплодира и да надава възгласи, защо участва в многословното повтаряне на безумия. А най-лошото от всичко беше, че тя толкова точно изразява възгледите на това сборище, че то я аплодира с прегракнало гърло и цялото просташко множество я въздига в ранг царица на събитието. Едва впоследствие отсъди, че гневът му е необоснован, защото не е негова работа как госпожица Тарант пилее енергията си, пък и нищо друго не би могло да се очаква от нея. Засега обаче още не разсъждаваше така и единственото, което виждаше Рансъм, бе, че спътницата му ужасно се заблуждава.