– Е, госпожице Тарант – поде той с много по-сериозен тон, – принуден съм да направя болезнения извод, че вие сте погубена.
– Погубена ли? Вие сте погубен!
– О, знам какви жени гостуват в дома на госпожица Чансълър, представям си цялата ви групичка, докато сте се любували на залива! Самата мисъл ме потиска.
– Бяхме прекрасна и интересна група и щяхме да се снимаме, ако ни беше останало време – отговори Верена.
Което пък го накара да я попита дали някога се е подлагала на този процес и тя отвърна, че някакъв фотограф я увещава още откакто се е върнала от Европа, че му е позирала и че в някои бостънски магазини се продава нейна снимка. Даде му тази информация съвсем непринудено, без да претендира, че познава темата, всъщност говореше доста уважително, като за нещо важно. А когато той заяви, че веднага щом се върне в града, трябва да отиде да си купи една снимка, Верена отвърна само:
– Е, гледайте да си изберете хубава!
Той не беше изгубил надежда тя да му подари снимка, на която отдолу е написано името ѝ – придобивка, която много повече би предпочел, ала явно на нея не ѝ бе хрумнало и сега, докато продължаваха да се разхождат, мислите ѝ поеха в друга посока, което стана ясно от факта, че след известно мълчание тя неочаквано пророни:
– Е, това доказва, че ползата от мен е огромна!
Той я гледаше, чудейки се какво има предвид, а тя му обясни, че става дума за бляскавия ѝ успех на Конвенцията.
– Това доказва, че от мен има огромна полза – повтори Верена, – а това е единственото, което ме интересува.
– Ползата от една мила жена е да направи някой почтен мъж щастлив – каза Рансъм с напълно съзнателна назидателност.
Беше толкова явна, че тя спря насред широката улица и го погледна с блеснал поглед.
– Знаете ли какво ме озадачава, господин Рансъм? – възкликна тя. – Интересувате се от мен не защото възгледите ни са противоположни – ни най-малко. Интересувате се от мен лично!
Невероятно момиче – изрече думите с невъзмутимо изражение, без следа от кокетство или друго осезаемо намерение да подмами младия мъж да каже още нещо.
– Интересът ми към вас... интересът ми към вас... – поде той, поколеба се и млъкна. – Той не намалява поради факта, че го открихте!
– Е, така е по-добре – продължи тя, – защото не е нужно да спорим.
Базил посрещна със смях начина, по който тя реши въпроса. Вече бяха стигнали до разнородна група от най-различни сгради: параклиси, спални помещения, библиотеки, зали, пръснати сред стройни дървета в пространство, оградено само с ниска дървена ограда (защото Харвард не познава нито завистта, нито достойнството на високите стени и охраняемите входове) – най-известния университет в Масачусетс. Дворът на колежа беше пресечен с многобройни пътеки, по които в определени часове през деня между колежите се стрелкаха поне хиляда студенти с младежка стъпка и учебници под мишница. Верена Тарант познаваше университета, както призна пред спътника си – не за пръв път развеждаше очарован посетител из местните забележителности. Базил Рансъм я следваше от едно място до друго, възхищаваше се на всичко, а някои от постройките наистина му се сториха невероятно чудати и вдъхващи респект. Най-много му допаднаха старите сгради от червени тухли – следобедното слънце озаряваше в жълтеникаво приятните им фасади, по прозорците им се виждаха саксии и ярки пердета, излъчваха схоластичен покой и в тях младият южняк долови дъх на стара традиция, на древност.
– Тук трябваше да дойда! – възкликна той пред очарователната си екскурзоводка. – Щеше да е прекрасно, ако бях учил тук!
– Да, мисля, че се чувствате у дома си на всяко място, където е пълно със стари предразсъдъци – отвърна тя лукаво. – По позицията ви относно нашата кауза съдя, че споделяте суеверията на старите книжни плъхове. Трябвало е да завършите някой от средновековните университети, която видяхме отвъд океана – в Оксфорд, Гьотинген или Падуа. Техният дух много щеше да ви допадне.
– Не знам за онези стари места – отвърна Рансъм. – На мен и тук щеше да ми е добре. Има и още едно предимство – вие щяхте да сте съвсем наблизо.
– О, надали щях да ви виждам често у дома! Идвате сега, докато живеете в Ню Йорк, но ако бяхте тук, нямаше да го правите. Винаги става така.
С тази забележка Верена се запъти към библиотеката, където въведе спътника си така, сякаш лично познава това свято място. Постройката, умалено копие на параклиса на Кингс Колидж в по-големия Кеймбридж, е респектираща и богата институция. Докато стоеше в светлата и спокойна вътрешност на топлата читалня, наситена с мириса на старо мастило и стари подвързии, и рееше поглед към високите светли сводове над препълнените с книги галерии, ниши, маси и остъклени библиотеки, където смътно се очертаваха по-ценните съкровища, над бюстовете на благодетели и портретите на изтъкнати личности, над сведените глави на студентите и тихото шумолене на преминаващите куриери – докато обемаше с поглед цялото богатство и мъдрост на това място, той преживя пропуснатата си възможност по-мъчително от всякога. Обаче се сдържа и не даде израз на обзелото го чувство (беше твърде дълбоко за подобно нещо) и след малко Верена го представи на млада дама, своя приятелка, която работеше в каталога и за която бе попитала на влизане друга млада дама зад някакво бюро. Госпожица Кечинг бързо се приближи, поздрави Верена тихо, но почтително, и след малко се зае да обяснява на Рансъм загадките на каталога, състоящ се от стотици картончета, подредени по азбучен ред в огромни шкафове с чекмедженца. Рансъм беше искрено заинтригуван и докато с Верена следваха госпожица Кечинг (тя беше така добра да ги разведе навсякъде), той внимателно огледа русите къдрици на младата жена и нейното одухотворено и загрижено изражение и отбеляза мислено, че тя е въплъщение на жената от Нова Англия. Верена намери сгоден момент да му спомене, че госпожицата е последователка на каузата, и по едно време той се притесни да не би спътницата му да разобличи самия него като един от противниците ѝ. Само че в поведението на госпожица Кечинг (и във въздействието на величествените зали) имаше нещо, което възпираше шумните любезности и подсказваше по-скоро, че ако ѝ бъде поднесено подобно откровение, тя няма да знае под коя буква да го каталогизира.