— Е, разказвайте сега — възкликна историкът, след като приключиха с обичайните общи фрази. — С какво се занимаваше професор Сиза?
Луиш Роша си взе филийка хляб и я намаза с пастет, който изглеждаше много апетитно.
— Скъпи професор Нороня — каза той, докато хапваше от филийката. — Убеден съм, че сте чели предговора към второто издание на „Критика на чистия разум“ от Кант. Чели сте го, нали?
Томаш се сепна.
— Предговора на третото издание на… Критиката на…
— Второто издание — поправи го Луиш. — Предговора на второто издание.
— Чел съм Критика на чистия разум, разбира се, но що се отнася до предговора на това издание, трябва да си призная, че не си го спомням.
— Знаете ли защо е важен?
— Нямам ни най-малка представа.
Физикът намаза обилно още една филия с патешки пастет. Томаш си помисли, че неговият събеседник действително е голям лакомник, което обясняваше щедрата заобленост в коремната област.
— В предговора към второто издание на „Критика на чистия разум“ Кант установява границите на науката — каза Роша, дъвчейки поредната вкусна филийка. — Той стигнал до заключението, че съществуват три основни въпроса на метафизиката, които науката никога няма да може да разреши. Бог, свобода и безсмъртие.
— Нима?
— Кант смятал, че учените никога няма да могат да докажат съществуването на Бог, да определят дали разполагаме със свобода на волята и да установят какво става след смъртта. Тези въпроси според него не принадлежат на физиката, а на метафизиката. Стоят отвъд доказателствата. Томаш поклати замислено глава.
— Струва ми се основателно.
— Така мислят повечето простосмъртни — отривисто изрече Луиш Роша. — Но не и професор Сиза.
Историкът го погледна заинтригуван.
— И защо?
— Защото професор Сиза вярваше, че е възможно да се намери доказателство и за метафизичните въпроси.
— Наистина ли?
— Професор Сиза вярваше, че е възможно да се докаже научно съществуването на Бог, да се разрешат въпросите за свободната воля и безсмъртието. Всъщност той смяташе, че тези въпроси са взаимосвързани.
Томаш се размърда на стола, опитвайки се да осмисли чутото.
— Намеквате, че научната работа на професор Сиза е била свързана с проблема за съществуването на Бог?
— Не, не намеквам.
— Добре, продължавайте.
— Аз го твърдя.
Настъпи тишина. Томаш се колебаеше как да реагира.
— Простете невежеството ми — каза историкът, — но нима е възможно да се докаже съществуването на Бог?
— Според Кант е невъзможно.
— Но според професор Сиза е възможно, така ли?
— Да.
— Защо?
— Всичко зависи от това какво разбираме под Бог.
— Какво искате да кажете с това?
Луиш Роша въздъхна.
— Вижте, какво е Бог за вас?
— Ами… не знам, той е нещо висше, той е Създателят.
— Не е кой знае какво определение, а?
— Не е — съгласи се Томаш, прихвайки. — Може би вие ще ми кажете. Какво е Бог?
— Добре, това е нашият първи въпрос. Какво е Бог? — Луиш Роша разтвори ръце. — Ако търсим стар и брадат патриарх, който не отделя поглед от Земята, загрижен за това какво върши и мисли всеки един от нас… е, не бива да очакваме, че може да се докаже съществуването на подобна личност. Такъв Бог не съществува. Това е само един антропоморфен образ, който ни помага да си представим нещо, което е над нас. Тоест, изградили сме си представа за Бог като патерналистична фигура. Имаме нужда от някого, който да ни закриля, да ни пази от злото, да ни подслони в защитна черупка, да ни утеши в труден час, да ни помогне да приемем неприемливото, да разберем неразбираемото, да посрещнем ужасното. Този някой е Бог. — Посочи към тавана. — Мислим си, че има Някой там горе, който непрекъснато мисли за нас, Някой, към когото се обръщаме, когато сме в беда и търсим упование, Някой, който ни наблюдава и защитава, и… ето ти го Бог.
— Но ако Бог не съществува, за какво всъщност говорим?
— Не казвам, че Бог не съществува — поправи го физикът.
— Така ли?
— Казах, че не съществува този антропоморфен Бог, който сме свикнали да си представяме и чийто образ сме наследили от юдейско-християнската традиция.