— Това ми се струва очевидно.
— Щом това ви се струва очевидно, ще ви задам един въпрос.
— Слушам ви.
— Когато изследвам Вселената с цел да опозная изграждащата я материя, състава й, силите й, законите й, какъв тип анализ правя?
— Не разбирам въпроса…
— Онова, което искам да знам, е дали анализът е редукционистки, или е семантичен.
Томаш се замисли за миг над въпроса.
— Ами… мм… струва ми се, че е редукционистки.
Усмивката на Луиш Роша се разля по цялото му лице.
— Това пък ни отвежда към следващия въпрос: дали е възможно да се направи семантичен анализ на Вселената?
— Семантичен анализ на Вселената?
— Да, семантичен. Щом мога да направя семантичен анализ на нещо толкова просто като „Война и мир“ или всичко, от което се нуждаеш, е любов, защо да не мога да направя и семантичен анализ на нещо толкова богато и сложно като Вселената?
— Ами…
— Ако изследването на печатарското мастило и вида на хартията на един екземпляр от Война и мир е абсолютно ограничена и редукционистка форма на анализ на книгата, защо, по дяволите, ми е да изучавам атомите и силите, съществуващи в Космоса, след като такъв анализ би бил незадоволително опознаване на Вселената? Нима няма семантика във Вселената? Нима не би могло да се открие някакво послание, съществуващо отвъд атомите? Каква е функцията на Вселената? Защо съществува? — Въздъхна. — Ето, върху този въпрос се работи днес в областта на математиката и физиката. Ние, учените, сме обсебени от мисълта да изучаваме печатарското мастило и хартията, от които е изградена вселената. Но дали едно такова изследване наистина ще ни отведе до самата същност на Вселената? Не трябва ли да я разглеждаме и в семантичен план? Не трябва ли да чуем музиката й и да проумеем поезията й? Дали като мислим за Вселената, не се ограничаваме единствено с хардуера, пренебрегвайки нещо толкова важно като софтуера? — Въздъхна. — Ето въпросите, които насочваха работата на професор Сиза през тези години. Той се мъчеше да разбере каква е семантиката на Вселената. Искаше да опознае софтуера, програмиран в хардуера на Космоса.
— Разбирам — каза Томаш. — Но как бихме могли да изследваме софтуера на Вселената?
— Е, за това трябва да попитате професор Сиза, разбира се — отвърна Луиш. — Но мисля, че отговорът на този въпрос зависи от отговора на един друг въпрос, много лесен за формулиране: онова, което виждаме около себе си, както в микрокосмоса, така и в макрокосмоса, дали е творението, или е самият творец?
— Как така?
Физикът показа дланта на лявата си ръка.
— Когато гледаме ръката ми, дали виждаме нещо, сътворено от мен, или част от мен? — Огледа се наоколо. — Когато гледаме Вселената, дали виждаме нещо, сътворено от Бога, или виждаме част от Бога?
— Вие как мислите?
— Не говорим за мен. Но професор Сиза смяташе, че всичко е част от Бога. Ако той е прав, когато стигнем до Единната теория на всичко, ще можем принципно да опишем Бога.
— Така ли смятате?
— Нали точно това се опитват да направят физиците? Да създадат една Теория на всичко. Макар че аз лично смятам това за невъзможно.
— Защо?
— Заради Теоремите за непълнота. Тези теореми и Принципът на неопределеността показват, че никога няма да можем да затворим кръга. Винаги ще се изправяме пред тайнствената завеса накрая.
— Тогава защо продължават да се занимават с тази теория?
— Защото не всички са съгласни с мен. Има хора, които смятат за възможно изграждането на Теория на всичко. Има и такива, които дори смятат, че е възможно да се стигне до някакво основополагащо уравнение.
— Основополагащо уравнение ли? Какво означава това?
— Това е Светият граал на математиката и физиката. Формулирането на уравнение, което да съдържа в себе си цялата структура на Вселената.
— Възможно ли е това?
— Може би, не знам — отвърна Луиш, свивайки рамене. — Знаете ли, все повече расте убеждението, че днешното изобилие от закони и действащи сили във Вселената се дължи на факта, че се намираме в стадий на ниска температура. Според много показатели, когато температурата се покачва над определено ниво, силите се обединяват. Например дълго време е съществувало убеждението, че има четири основни сили във Вселената: силата на гравитацията, електромагнитната сила, силните ядрени взаимодействия и слабите ядрени взаимодействия. Но вече е установено, че всъщност силите са три, тъй като електромагнитната и слабата сила фактически представляват една и съща сила, която днес наричаме електрослабо взаимодействие. Други смятат, че силното взаимодействие е едно от лицата на електрослабото взаимодействие. Ако е така, остава да обединим тези три сили със силата на гравитацията, за да постигнем една–единствена сила. Много физици вярват, че при Големия взрив, под въздействието на извънредно високите температури, всички сили са били свързани в една–единствена суперсила, която би могла да се опише с обикновено математическо уравнение. — Луиш се наведе над масата. — И така, като говорим за суперсила, какъв образ изплува веднага в съзнанието ни?