— Какво искате от мен?
— Вие знаете… — усмихна се Каземи снизходително.
Томаш се взираше в Ариана, забравил за присъствието му.
— Как можахте да ми сторите това?
Иранката избягна погледа му.
— Доктор Пахраван не е длъжна да ви дава обяснения — изръмжа Каземи. — Да минем на въпроса, който ни интересува.
— Кажете, моля ви — настоя Томаш, без да откъсва очи от Ариана, — какво става тук?
— Предупреждавам ви, професоре — повиши глас полковникът. — Доктор Пахраван не е длъжна да ви дава обяснения. Вие би трябвало да ни поясните нещо.
Томаш не даде вид, че е чул човека от ВЕВАК, и продължи да се взира в Ариана.
— Кажете ми, че всичко е било лъжа. Кажете ми нещо, каквото и да е.
Каземи скочи от столчето, хвана Томаш за яката и вдигна ръка, готов да го удари.
— Млъкни, идиот такъв!
Ариана извика нещо на фарси и полковникът застина с ръка във въздуха. Неохотно пусна Томаш и се върна на столчето с явно презрение, изписано на лицето.
— Е? — настоя затворникът със същия предизвикателен тон. — Как ще обясните всичко това?
Ариана замълча за секунда, но веднага след това погледна полковника и отново заговори на фарси. След като размениха няколко неразбираеми реплики, Каземи кимна ядосано и се обърна към Томаш.
— Какво искате да знаете?
— Искам да знам доколко доктор… доктор Пахраван е замесена в тази история?
Офицерът от ВЕВАК се усмихна язвително.
— Горкият — каза. — Нима наистина мислите, че е толкова лесно да се избяга от „Евин“?
— Какво искате да кажете с това?
— Онова, което искам да кажа, е, че не вие сте успели да избягате, чухте ли? Ние ви оставихме да избягате.
— Как така?
— Прехвърлянето ви от „Евин“ в Затвор 59 беше само претекст за улесняване на бягството ви.
Томаш изгледа Ариана, не вярвайки на ушите си.
— Вярно ли е това?
Иранката остана безмълвна.
— Доктор Пахраван замисли всичко — разкри полковникът, сякаш говореше вместо нея. — Прехвърлянето ви, театърът насред улицата, за да ви убеди, че ви спасяват, всичко.
Арестантът, зашеметен, задържа погледа си на Ариана.
— Значи всичко е било само театър…
— Всичко — повтори Каземи. — Нима си въобразявахте, че толкова лесно можете да ни се изплъзнете? — Усмихна се със сарказъм. — Избягахте, защото ние искахме да избягате. Разбрахте ли?
Томаш смаяно гледаше ту единия, ту другия иранец.
— Но… с каква цел? Защо е всичко това?
Полковникът въздъхна.
— Как защо? — попита с презрение той. — Защото бързахме, разбира се. Защото искахме да ни отведете до тайната, без да губим излишно време. — Настани се по-удобно на табуретката. — Бъдете сигурен, че щяхте да пропеете като канарче, ако ви бяхме откарали в Затвор 59.
— Но защо не ме задържахте?
— Защото не сме глупави. Когато ви заловихме в Министерството на науката да крадете ръкопис, свързан с ядрената ни програма, беше ясно за всички, че не сте го направили, защото така ви е хрумнало. Направили сте го за ЦРУ или за някоя друга американска служба. А ако сте обвързан с ЦРУ, никога няма да си признаете това. — Сви рамене. — Тоест, щяхте да признаете, но щеше да отнеме месеци. А ние не разполагаме с месеци.
— И тогава?
— И тогава доктор Пахраван ни предложи решение на въпроса. Оставяме ви да избягате, а после ви следваме по петите. Сега разбрахте ли?
Томаш отново изгледа Ариана.
— Значи всичко е било само инсценировка.
— Холивуд — каза Каземи, — при това първокласен. Държахме ви под наблюдение. Само трябваше да ви проследим и да видим къде ще ни отведете.
— Но какво ви е накарало да мислите, че ще продължа издирването си? Все пак ръкописът беше в Техеран.
Полковникът се разсмя.
— Драги ми професоре, не ме разбрахте добре. Ясно е, че нямаше да се върнете за документа. Вие щяхте да се насочите към изследванията на професор Сиза.
— А! — възкликна Томаш. — Професор Сиза. Какво сте му направили?
Каземи се прокашля.
— Ами… случи се малък инцидент.
— Какво значи малък инцидент?
— Професор Сиза беше наш гост в Техеран.
— Гост ли? Нима имате навика да нахълтвате като бандити в дома на поканените от вас хора и да обръщате кабинетите им с главата надолу?