— Разбирам.
— Нещата потръгнаха добре. Дойдохте в Техеран, видяхте ребусите и започнахте да работите върху тях. Доктор Пахраван много ви хвалеше в докладите си, съобщи ни, че сте постигнали голям напредък в разгадаването на първия ребус, този в стиховете. Всички бяхме много доволни. Но възникна проблемът с взлома в Министерството на науката. И тук вече нещата излязоха извън контрол. Когато ни информираха, че сте били задържан при тези обстоятелства, веднага разбрахме, че ЦРУ е замесено в случая. А това, както можете да предположите, ужасно усложняваше положението.
— Да, разбира се — иронично подхвърли Томаш. — Сигурно съм ви провалил вечерта.
— Напълно — потвърди Каземи. — Най-напред мислехме да ви изтръгнем информацията насила, но веднага стана ясно, че не знаете всичко. Доктор Пахраван ни обърна внимание, че дори не сте имали време да разпитате баща си. И така, трябваше да създадем условия за това, нали? Да ви оставим да си поприказвате с татенцето, а после да ви проследим и да видим къде ще ни заведете.
— Наистина ли вярвате, че баща ми знае нещо?
Полковникът повдигна рамене.
— Това беше една възможност.
— И какво би могъл да знае?
— Би могъл да знае например къде е скрит вторият ръкопис.
— Какъв втори ръкопис?
— Ами втората част на Die Gottesformel.
— Каква втора част? За какво говорите, по дяволите?
Каземи въздъхна, сякаш говореше с дете.
— Има и втора част на ръкописа. Документът, който занесохме в Техеран, е непълен. Къде е втората част? Ето, това попитахме професор Сиза. Къде е втората част? Той не отговори.
— Но откъде знаете, че има и втора част?
— От шифъра.
— Какъв шифър?
— Шифърът в ръкописа. — Намести се на табуретката. — Знам, че нямахте възможност да прочетете Die Gottesformel, затова ще ви обясня. В края на текста Айнщайн е написал, че е открил формула, която може да доведе до невиждана експлозия и че въпросната формула е написана на друго място. После добавя see sign (виж знака) и шифъра. Смятаме, че това е ключът за откриването на втората част на ръкописа.
— Но къде е тази втора част?
Каземи въздъхна отново. Томаш усещаше, че агресивното му поведение е отдушник за огромното вътрешно напрежение.
— Не знам — възкликна той. — Вие ми кажете.
— Аз? Но какво бих могъл да ви кажа? Нямам и най-малка представа къде би могла да се намира тази… тази втора част. Всъщност едва сега научавам, че има и втора част на ръкописа.
— Я не се правете на глупак — изръмжа иранецът. — Не питам за това.
— А какво?
— Искам да знам какво ви разкри баща ви.
— Баща ми? Нищо не ми е разкривал.
— Искате да ме убедите, че не сте разговаряли?
— Разбира се, че говорихме — каза Томаш. — Но не и върху ръкописа на Айнщайн.
— А върху изследванията на професор Сиза?
— Също. Дори и през ум не ми е минавало, че той би могъл да знае нещо важно по случая.
По лицето на Каземи се изписа нетърпение.
— Вижте, съветвам ви да не си играете с мен.
— Не си играя с вас. Доколкото знам, единствените, които си играят с някого тук, това сте вие!
— Тогава какво правите тук?
— Аз ли? Тук съм, защото ме отвлякохте! Всъщност, настоявам незабавно…
— Какво търсите в Тибет? — прекъсна го иранецът, уточнявайки въпроса си.
— А — разбра Томаш. — Ами… мм… дойдох да търся някаква следа от професор Сиза, разбира се. — Замълча унило. — Но щом е мъртъв, няма какво повече да диря.
— И сте дошли чак в Тибет да издирвате професор Сиза? Защо в Тибет?
Томаш се поколеба, питайки се какво би могъл да каже на човека от ВЕВАК. — Защото… защото разбрах, че е поддържал контакти с Тибет.
— Какви контакти?
— Уф… не знам.