— Извинете, не разбирам — прекъсна го Томаш. — Винаги съм си мислел, че индуизмът е пълен с най-различни божества.
— Това отчасти е истина. Индусите имат много божества наистина, но според свещените писания всички тези божества са отражения на един-единствен Бог, на една-единствена действителност. Един Бог с хиляди имена, различни имена и различни лица на една същност. — Разтвори ръце и ги събра. — Брахман е всички и един, Той е истинският и единствен Той е истински.
— Разбирам.
— Индуската митология поставя в основата на Сътворението танца на Шива. Легендата разказва, че материята се намирала в инертно състояние, докато в нощта на Брахман Шива не започнал своя танц в огнен пръстен. В този миг и материята започнала да пулсира в ритъма на Шива, чийто танц превърнал живота в един грандиозен цикличен процес на съзидание и унищожение, на раждане и смърт. Танцът на Шива е символ на единството на съществуването и от него произтичат петте акта на божественост: създаването на Вселената, поддържането й, разпадането й, скриването на божествената природа и отдаването на истинското познание. Според свещените писания, танцът довел първо до експанзия, в която бил създаден градивният материал на материята и енергиите. На първия етап Вселената била изпълнена с пространство, в което всичко се пръснало с енергията на Шива. Свещените текстове предсказват ускорение на експанзията, при която всичко ще се смеси и накрая Шива ще изпълни страшния танц на унищожението. — Бодхисатва наведе глава. — Това не ви ли се струва познато?
— Невероятно — прошепна Томаш. — Големият взрив и експанзията на Вселената. Изравняването на масата и енергията. Големият срив.
— Забележително — съгласи се тибетецът. — Вселената съществува заради танца на Шива и заради върховната му саможертва.
— Саможертва ли? Като в християнството?
— Не — каза Тензин, поклащайки глава. — Изразът саможертва се използва тук с оригиналното си значение на посвещение, в смисъл да се направи така, че нещо да стане свещено, а не в смисъл на страдание. Индуската история за мирозданието ни разказва за божието дело, творящо свещеното, чрез което Бог става света, който става Бог. Вселената е огромна сцена на божествена пиеса, в която Брахман изпълнява ролята на голям маг, който се превръща в света чрез съзидателната сила на мая и чрез действието на кармата. Кармата е съзидателната сила, дейното начало на божествената пиеса, Вселената в действие. Същността на индуизма се състои в освобождението ни от илюзиите на мая и от силата на кармата, в осъзнаването чрез медитация и йога, че всички явления, които сетивата ни усещат, са част от една и съща реалност, че всичко е Брахман. — Бодхисатва положи ръка на гърдите. — Всичко е_ Брахман_ — повтори.
— Всичко. Включително и ние самите.
— Нима и будизмът не защитава същото?
— Точно така — одобрително каза старият тибетец. — Вместо Брахман предпочитаме да използваме думата Дхармакая, за да опишем тази единна реалност, тази същност, която откриваме в различните предмети и явления във Вселената. Всичко е Дхармакая, всичко е свързано с невидими нишки, нещата са само различни проявления на една и съща реалност. Но това не е неизменяема действителност, по-скоро е реалност, белязана от самсара, понятие, с което отбелязваме преходността на нещата, факта, че всичко непрекъснато се променя, че движението и промяната са свойствени на природата.