— Но тогава каква е разликата между индуизма и будизма?
— Има разлики, отнасящи се до формата, има разлики в методите, има разлики в историята. Буда е приемал индуските божества, но не им е отдавал голямо значение. Има огромни разлики между двете религии, макар същината им да е една и съща. Реалността е единствена, макар и да изглежда множествена. Отделните неща са само различни маски на едно и също, тази крайна реалност, която е преходна. И двете учения ни напътстват да гледаме отвъд маските, да разбираме, че разликата крие единство, да вървим към разкриването на единството. Но прибягват към различни методи, за да стигнат до целта. Индуизмът постига просветление чрез веданта и йога, будистите — чрез свещения осмостепенен път на Буда.
— Значи източната мисъл се основава на идеята, че реалното, макар и да възприема различни форми, е в същността си едно и също.
— Да — каза Тензин. — Макар и основните идеи да се съдържат в индуизма и будизма, даоистите наблягат по-късно на някои от тези елементи, съществуващи в господстващото учение.
— А, така ли? На кое?
Тибетецът вдъхна чистия въздух, който вятърът носеше из двора.
— Да сте чели някога Дао дъ Дзин?
— Мм… не.
— Това е основният текст на Дао.
— А какво е Дао?
— Джуан Дзъ казал: ако някой попита какво е Дао и друг му отговори, нито един от двамата не знае какво е Дао.
Томаш се разсмя.
— Е добре, разбрах вече, че не можете да ни обясните какво е Дао…
— Дао е другото име на Брахман и Дхармакая — каза тибетецът. — Дао е реалното, същината на Вселената, единното, от което произлиза множественото. Даоисткият път е формулиран от Лао Дзъ, който синтезирал учението в едно основно понятие.
— Кое?
— Дао дъ Дзин започва с пророчески думи — каза Тензин. — Дао, което може да бъде изказано, не е истинско Дао. Името, което може да бъде назовано, не е истинското Име.
Будистът отрони думите, сякаш бяха листа, отнесени от вятъра.
— Какво означава това?
— Дао подчертал ролята на движението в определението на същността на нещата. Вселената се полюшва между ин и ян, двете лица, които отмерват ритъма на установените цикли на движение и чрез които се проявява Дао. Животът, казал Джуан Дзъ, е хармония между ин и ян. Както йога е индуският път към просветлението, че всичко е Брахман, а осмостепенният свещен път на Буда е будисткият път към просветлението, че всичко е Дхармакая, така даоизмът е даоисткият път към просветлението, че всичко е Дао. Даоизмът е метод, който използва противоречията и парадоксите, за да стигне до Дао. — Вдигна ръка. — Лао Дзъ казва: за да свием нещо, първо трябва да го разширим. — Наведе глава. — Това е дълбока мъдрост.
Чрез динамичната връзка между ин и ян даоистите обясняват промените в природата. Ин и ян са двата антагонистични полюса, два края, свързани един с друг с незабележима връзка, двете лица на Дао, единството на противоположностите. Реалното непрекъснато се мени, но промените са циклични, надделява ту ин, ту ян. — Вдигна ръка отново. — Но, внимание, крайностите са илюзии на единното. Буда говори за двойственост. Той е казал: светлина и сянка, дълго и късо, черно и бяло могат да бъдат опознати само по отношение едно на друго. Светлината не е независима от сянката, нито черното от бялото. Няма противопоставяния, а взаимна обвързаност.
— Не разбирам — каза Томаш. — Кои са тогава основните новости на даоизма?
— Даоизмът не е точно религия, а философска система, родена в Китай. Но все пак някои от основните й идеи съвпадат с будизма. Като представата за динамично и недостъпно Дао.
— В какъв смисъл недостъпно?
— Спомнете си думите на Лао Дзъ: Дао, което може да бъде изказано, не е истинско Дао. Дао е извън нашия хоризонт на разбиране. То е неизразимо.
— Интересно — усмихна се Томаш. — Точно това се казва в юдейската Кабала. Бог е неизразим.
— Реалното е неизразимо — заяви Тензин. — Още в Упанишадите се говори за недостижимостта на същинската реалност за точни термини: което очите не стигат, думата също не стига, то е непостижимо за ума, не го разбираме и не можем да учим другите. Самият Буда, когато бил помолен от един негов ученик да определи какво е просветление, отговорил с мълчание, позволявайки си само да покаже едно цвете. Онова, което Буда е искал да изрази с този жест, известен като Проповедта с цветето, е, че думите ни служат само за предмети и идеи, които са ни познати. Буда казал: името служи да обозначи онова, което се смята, че е дадено нещо или състояние и това го отделя от другите неща и състояния, но когато искаме да видим какво се крие зад името, откриваме нещо все по-голямо и по-сложно, което не може да бъде разделено. — Въздъхна. — Постигаме просветление за висшата реалност, за Дхармакая, за същността отвъд думите и понятията. Дали ще я наричаме Брахман, Дхармакая, Дао или Бог, тази истина си остава неизменяема. Можем да почувстваме тази висша реалност в Богоявлението, можем да разбием илюзиите на мая и цикъла на кармата, да постигнем просветление и да достигнем до реалното. Но каквото и да правим, каквото и да кажем, не бихме могли да го опишем. Реалното е неизразимо. То е отвъд думите.