— Татко ти е като хванат от гората, нали си го знаеш — отбеляза майката. — Наложи се насила да го заведа до клиниката.
Томаш продължаваше да мълчи. Не му се нравеше насоката на разговора, от който логично следваше, че баща му има здравословен проблем.
— Доктор Говея ме накара да си направя изследвания — каза Мануел Нороня. — Дадох кръв и ми направиха рентгенови снимки. Лекарят видя резултатите и ме изпрати да направя и томографско изследване. После ни извика в кабинета, мен и майка ти, и ни осведоми, че имам петна на белите дробове и увеличени лимфни възли. Каза, че трябвало да се направи биопсия, за да се вземе тъканна проба и да се изследва под микроскоп. Имах час за бронхоскопия, за да отделят парченце белодробна тъкан!
— Ох — каза майката и извъртя очи, — да не говорим за бронхоскопията. Голяма мъка беше.
— Мъка, а? — каза бащата, хвърляйки обиден поглед на жена си. — Ами ако беше на моето място? — Погледна към сина си, като че търсеше съюзник. — Пъхнаха ми маркуч в носа и го прекараха през гърлото чак до белите дробове. — Очерта с пръст траекторията на сондата. — Ужасно трудно ми беше да дишам по време на прегледа, не ми се говори за това.
— И какво показа прегледът? — поиска да научи Томаш, нетърпелив да чуе края на историята.
— Ами занесоха за изследване пробите от петното на белия дроб и лимфните възли. След няколко дни доктор Говея пак ни извика. Разговаряхме дълго и каза, че съм имал… мм… — Погледна към жена си. — Граса, ти ги помниш тия работи. Какво точно каза докторът?
— Не бих могла да го забравя — каза Граса Нороня. — Нарече го неконтролируема пролиферация на епителните клетки на лигавицата на бронхите и алвеолите на белите дробове.
Томаш задържа поглед върху майка си, после се обърна към баща си и отново към майка си.
— Какво, по дяволите, означава това?
Мануел Нороня въздъхна и от гърдите му прозвуча същото отчетливо свирене.
— Имам рак, Томаш.
Синът го чу и мозъкът му се опита да обработи информацията, но беше толкова вцепенен, че не можа да реагира.
— Рак? Но как е възможно?
— Имам белодробен рак. — Пое дълбоко въздух. — В началото не повярвах. Реших, че някой е подменил резултатите от изследванията и е сложил моето име върху картона на друг човек. Излязох от кабинета и отидох при друг лекар, доктор Асиш, който ми направи нови изследвания и после започна да го увърта, че съм имал много неприятен проблем и че трябвало да се лекувам, но не ми каза какво ми има.
Жена му се приведе на стола.
— Доктор Асиш ми се обади по-късно и ме помоли да отида да поговорим — каза Граса. — Когато пристигнах, ми каза, че доктор Говея вече ми бил съобщил всичко. Каза ми, че татко ти има… ами, същото заболяване, но не знаел дали трябва да му казва.
Математикът махна съкрушено.
— Така че се убедих и се върнах при доктор Говея. Той ми обясни, че моят проблем се казва… мм… беше нещо сложно, карцином не знам какъв си. Наричат го недребноклетъчен рак на белия дроб.
— Заради тютюна е — сърдито отсече майката. — Доктор Говея каза, че почти деветдесет процента от случаите на рак на белите дробове са причинени от цигарите. А татко ти пушеше като комин… Колко пъти съм ти казвала, Манел, вземи да…
— Майко, поспри малко — прекъсна я Томаш, поразен от новината. Погледна към баща си.
— Това се лекува, нали?
Вместо отговор Мануел Нороня се закашля.
— Доктор Говея каза, че има различни процедури, които могат да се направят в случая. Хирургия, за да се отстрани карциномът, химиотерапия и радиотерапия.
— Ти какво ще направиш?
За миг настъпи тишина.
— В моя случай — каза накрая бащата — има две усложнения, които според доктор Говея са често срещани при този вид рак.
— Какви усложнения?
— Моят рак бе установен малко късно. При рака на белите дробове това се случва в седемдесет и пет процента от случаите. Късна диагноза. — Пак се разкашля. — Второто усложнение идва от първото. Тъй като заболяването е открито късно, то е в доста напреднал стадий и се е разнесло в други части на тялото. Има метастази. Появили са се метастази в костите, в мозъка и доктор Говея казва, че е твърде вероятно да се появят и в черния дроб.