Томаш се размърда на стола си.
— Предполагам, че вече имате отговори на тези въпроси?
— Вие сте гений — отвърна Белами, без нито един мускул да трепне по лицето му.
Португалецът изчака какво ще последва, но нищо не се случи. Франк Белами продължи да стои втренчен в него, без да каже и дума; чуваше се само тежкото му дишане. Грег Съливан беше съсредоточил погледа си върху масата и вниманието му изглежда бе обсебено от нещо невидимо за другите. Дан Снайдер изчакваше нареждания с отворен пред себе си лаптоп.
— Е, добре, щом имате отговорите — каза Томаш, — какво очаквате от мен?
Човекът с ледения поглед не бързаше да отговаря.
— Дан, покажи му момичето — прошепна накрая.
Снайдер плъзна пръсти по клавиатурата на компютъра.
— Готов съм, mister Белами — каза той и извъртя лаптопа към другия край на масата.
— Познавате ли тази госпожа? — попита Белами, обръщайки се към Томаш.
Историкът надникна и видя хубава жена с черни коси и познати светлокафяви очи с жълти искрици.
— Ариана — възкликна той. Погледна към Белами. — Да не би да е замесена в това?
Синеокият мъж се обърна към младежа с лаптопа.
— Дан, обясни на нашия приятел коя е тази госпожа.
Снайдер погледна справката, изписана до снимката на екрана.
— Ариана Пахраван, родена през 1966 г. в Исфахан, Иран, дъщеря на Санджар Пахраван, един от иранските учени, започнали работа по проекта в Бушехр. Ариана учи в колеж в Париж, когато избухва Ислямската революция. Завършва докторантура по ядрена физика в Сорбоната и се омъжва за френския химик Жан-Марк Дюкас, с когото се развежда през 1992 г. Няма деца. Завръща се в страната си през 1995 година и започва работа в Министерството на науката като дясна ръка на министъра Бозоргмехр Шафак.
— Точно това ми каза и тя — побърза да каже Томаш, щастлив, че не го е излъгала.
Франк Белами примигна.
— Разказала ви е всичко това?
Историкът се засмя.
— Не, разбира се, че не. Но малкото, което ми каза, съвпада с… е-е… с тази биографична справка.
— Казала ви е, че работи в Министерството на науката?
— Да, така ми каза.
— А спомена ли, че е богиня в леглото?
Този път Томаш запримигва.
— Моля?
— Каза ли ви, че е богиня в леглото?
— Хм… опасявам се, че разговорът не стигна дотам — заекна Томаш сконфузено. Поколеба се. — А така ли е?
Белами не помръдна, но леко трепване в крайчеца на устните му издаде нещо, което приличаше на зараждаща се усмивка.
— Бившият й съпруг ни каза, че е така.
Томаш се засмя.
— Значи не ми е казала всичко.
Човекът от ЦРУ не отвърна на смеха. Стисна устни и присви студените си очи.
— Какво искаше от вас?
— О, нищо особено. Нае ме да помогна за дешифрирането на един стар документ.
— Стар документ? Какъв?
— Някакъв неиздаван труд на Айнщайн.
В момента, в който произнесе името на прочутия учен, Томаш мислено хлъцна от изненада. Какво съвпадение, каза си той. Документ на Айнщайн. И веднага отхвърли мисълта — дали наистина беше съвпадение? И каква връзка имаше това с останалото?
— И вие приехте ли?
— Моля?
— Приехте ли?
— Какво да съм приел?
Белами цъкна нетърпеливо с език.
— Приехте ли да дешифрирате документа?
— Да. Добре плащат.
— Колко?
— Сто хиляди евро на месец.
— Нищо не е.
— Повече е, отколкото година работа във факултета.
— Ще ги имате, но ще работите за нас.
Томаш погледна объркано.
— Да работя за кого?