— Защо не се свържете с този португалец? — попита историкът, преструвайки се, че нищо не знае. — Ако е бил млад по онова време, вероятно е още жив.
Руменина изби по лицето на Ариана.
— Този португалец е… мм… не е на разположение.
Аха, помисли си Томаш. Нещо криеш.
— Как така не е на разположение?
Джалили се намеси да помогне на Ариана. Дребничкият иранец размаха ръка нетърпеливо.
— Това няма значение, професоре. Факт е, че нямаме достъп до този ваш сънародник, а трябва да разберем какво значи това. — Погледна листа. — Смятате ли, че ще можете да дешифрирате тази главоблъсканица?
Томаш се взря в ребуса замислено.
— Трябва ми пълният превод на текста, написан на немски — помоли историкът.
— Целият ръкопис?
— Да, всичко.
— Забравете за това — каза Джалили.
— Моля?
— Не мога да ви осигуря превода на текста от немски. Невъзможно е.
— Защо?
— Защото информацията е конфиденциална — възкликна иранецът, докато прибираше ръкописа в кутията. — Беше ви показан само за да добиете някаква обща представа за оригиналния текст. Ще ви напиша ребуса на лист хартия, а вие ще трябва да свършите цялата работа въз основа на този лист.
— Но защо?
— Защото този документ е конфиденциален, вече ви казах.
— Но как бих могъл да дешифрирам ребуса, ако не знам за какво се отнася текстът? Твърде вероятно е текстът на немски да съдържа тайната на ребуса, нали разбирате?
— Съжалявам, но така ни е наредено — настоя Джалили. Погледна последната страница и преписа ребуса от букви на празен лист А4. — Отсега нататък този лист ще бъде вашият материал за работа.
— При тези условия не съм сигурен, че ще успея да си свърша работата.
— Ще успеете. — Повдигна вежди. — Всъщност нямате друг избор. По заповед на министъра вие ще можете да напуснете Иран чак като приключите с декодирането.
— Моля?
— Съжалявам, това е заповед. Ислямската република ви плаща добре, за да дешифрирате този откъс от изключително ценен конфиденциален документ. Разбирате естествено, че конфиденциалността си има цена. Ако напуснете Иран, преди да сте приключили работата си, би могъл да възникне проблем, свързан с националната сигурност, тъй като въпросният откъс би могъл да бъде дешифриран навън, а ние, които разполагаме с оригиналния документ, ще останем в пълно неведение относно този ключов фрагмент. — Смръщеното му лице се отпусна и Джалили се усмихна, опитвайки се да се покаже любезен и да разсее внезапното напрежение. — Както и да е, не виждам причини да не приключите с успех мисията си. Ние ще останем с пълния превод, а вие ще се приберете вкъщи малко по-богат.
Португалецът размени поглед с Ариана. Тя го изгледа безпомощно, явно нищо не зависеше от нея. Разбрал, че няма друга алтернатива, Томаш се обърна към Джалили и въздъхна примирено.
— Добре — каза той. — Но щом трябва да свърша тази работа, най-добре е да я свърша докрай, нали?
Иранецът се поколеба. Не разбираше смисъла на тази забележка.
— Какво искате да кажете?
Томаш посочи ръкописа, прибран в картонената кутия.
— Искам да разполагам с първата страница. Дали бихте могли да ми я преснимате, моля?
— Да я преснимам?
— Да. Тя не крие никаква ужасна тайна, нали?
— Не, само заглавието на ръкописа, стиховете и подписа на Айнщайн.
— В такъв случай ви моля да ми направите ксерокопие.
— Но защо?
— Заради стиховете, разбира се.
— Но какво общо има поезията?
— Нима не е очевидно?
— Не. Каква е връзката й с останалото?
— Стиховете, драги мой, са още един ребус.
Прекара останалата част от предобеда в опити да дешифрира двата ребуса, но без особен успех. Томаш се основаваше на предположението, че вторият ребус крие послание на португалски, и допускаше, че изразът see sign, който предхождаше загадката, би могъл да му даде някакъв ключ, но не успяваше да го открие. Що се отнася до стиховете, струваше му се, че го насочват към послание на английски, макар че и тук усилията му срещнаха непробиваема стена.
По обяд Томаш и Ариана отидоха в един ресторант наблизо, за да похапнат makhsus kebab, приготвен от мляно овнешко месо.