— Моля да ме извините за начина, по който Джалили ага разговаря с вас — каза тя, след като сервитьорът поднесе ястията. — Иранците са много любезни хора, но случаят е крайно комплициран. Ръкописът на Айнщайн се ползва с изключително висок приоритет и конфиденциалност, поради което не можем да си позволим да рискуваме. Престоят ви тук, в Иран, докато трае работата по дешифрирането, е въпрос на национална сигурност.
— Нямам нищо против да остана тук, колкото е нужно — отговори Томаш, докато дъвчеше парче кебап. — Стига вие да сте до мен винаги.
Ариана сведе очи и едва забележимо се усмихна.
— Надявам се, че имате предвид научното ни сътрудничество.
— А, да — възкликна отривисто португалецът. — Само на това разчитам от ваша страна. — Додаде с невинен вид: — Единствено научно сътрудничество, нищо повече.
Иранката сведе очи.
— Защо ли не ви вярвам?
— Нямам ни най-малка представа — засмя се той.
— Ще се държите прилично, нали?
— О, да.
— Моля ви, Томаш — меко настоя тя. — Не забравяйте, че тук не е Западът. Това е различна, доста своеобразна страна, където хората не си позволяват някои волности. Няма да ме злепоставите, нали?
По лицето на португалеца се изписа примирение.
— Добре, разбрах — каза той. — Няма да направя нищо, което би могло да ви компрометира, не се безпокойте.
— Слава Богу!
Томаш погледна парчето кебап в ръката си. Посоката, в която беше поел разговорът, му послужи като претекст да уведоми Ариана за намеренията си.
— Следобед мисля да се поразходя — каза той.
— Така ли? Къде искате да ви заведа?
— О, не, без вас. Ако постоянно сте с мен, това би могло да даде повод за някои неприятни коментари. Все пак, както самата вие казахте, това е доста своеобразна страна, нали?
— Да, прав сте — съгласи се Ариана. — Ще видя дали бих могла да ви осигуря гид.
— Нямам нужда от гид.
— Разбира се, че ще ви трябва. Как ще се ориентирате из…
— Нямам нужда — повтори Томаш настоятелно.
— Ами… вижте, става въпрос за сигурността ви, все пак. Вашата сигурност е наш дълг, затова някой трябва да ви съпровожда и да се грижи за вас.
— Какво говорите! Мога и сам да се грижа за себе си.
Ариана го изгледа смутено.
— Вижте, независимо от това, ще ви осигуря придружител.
— Не искам, вече ви казах.
Тя помълча за миг, изглежда обмисляше нещо. Сведе глава и се наклони към госта си.
— Не мога да ви оставя сам, не разбирате ли? — прошепна бързо. — Ако не предупредя за вашето излизане, могат да ме накажат. — В гласа й се появиха умолително-прелъстителни нотки. — Нека да ви осигуря гид, моля ви. Ако вие съумеете да му се изплъзнете, проблемът ще е на придружителя, аз няма да имам нищо общо с това, нали? — Отвори широко медените си очи в очакване на одобрение. — Съгласен ли сте?
Томаш се вгледа за миг в нея и поклати глава утвърдително.
— Добре. Викайте горилата.
„Горилата“ беше нисък и широкоплещест мъж с рядка брада и гъсти черни вежди, облечен в тъмни дрехи и с вид на охранител.
— Salam — поздрави придружителят, който му представи Ариана. — Haletun chetor е?
— Пита дали всичко е наред.
— Да, кажете му, че всичко е наред.
— Khubam — каза тя на придружителя.
Мъжът се тупна по гърдите.
— Esmam Rahim е — изрече той, без да откъсва очи от историка. — Рахим.
Томаш разбра.
— Рахим? — Този път португалецът се тупна по гърдите. — Аз съм Томаш. Томаш.
— А, Томаш — усмихна се той. — Az ashnayitun khoshbakhtam.
Историкът се усмихна криво и погледна към иранката с крайчеца на окото си.
— Добре сме, няма що — процеди през зъби. — Чувствам се като Тарзан, който разговаря с Джейн. — И добави с красноречива мимика: — Аз Томаш, ти Рахим.
Ариана се разсмя.
— Чудесно ще се разбирате, ще видите.
— Освен ако вие не приемете да станете моята Джейн…
Иранката се огледа наоколо, за да се увери, че никой не го е чул.
— Хайде, не започвайте отново — помоли неловко. — Къде искате да ви заведе?
— На базара. Ще ми се да се поразходя и да напазарувам.
Рахим получи указанията и двамата влязоха в черната тойота на министерството, предоставена на португалеца за разходката му този следобед. Автомобилът се гмурна в хаотичния трафик на Техеран и се понесе към южния край на града. С придвижването им на юг постройките ставаха все по-неугледни, навсякъде беше претъпкано, разхвърляно и занемарено, в пълен контраст със северните квартали на четиринадесетмилионния мегаполис.