— Моля?
— Не ви ли харесва да работите с мен?
Историкът се вгледа в иранката, любувайки се на съвършеното й лице.
— Това е единственото нещо, което ме възпира от самоубийство — каза той, почти без да мисли.
Ариана се засмя.
— Забавен сте, несъмнено. — Наведе глава. — Всъщност какво чакаме? Да се залавяме тогава.
— За какво?
— За работа, естествено.
Томаш взе листа с посланията, разтвори го и го остави на масата.
— Точно така — възкликна той, изваждайки писалката от джоба. — Нека да поработим.
Прекарана три часа, обсъждайки всевъзможни символични тълкувания на ключовите думи в стиховете — Terra, terrors, Sabbath и Christ, но не откриха нищо повече от онова, което вече бяха установили предишния ден. Усилията им бяха напразни и всички хипотези, нахвърляни върху черновата, бяха зачертани, оказали се абсурдни или несъстоятелни.
Вече по обед, Томаш се извини и се запъти към тоалетната. За разлика от повечето ирански тоалетни, където мястото за неотложни нужди представляваше смрадлива дупка на пода, това беше истинска тоалетна, имаше боксове с тоалетни чинии и писоари и въздухът миришеше на хубав изкуствен аромат. Все пак това беше един от най-добрите хотели в страната.
Докато стоеше пред писоара, съсредоточен в неотложната си нужда, историкът усети една ръка на рамото си и изтръпна.
— Как е, професоре?
Беше Багери.
— Моса!… Как ме изплашихте!
— Неспокоен сте.
— А нима нямам причина за това? Видяхте ли в каква каша ме забъркахте?
— Свършете с това, после ще говорим — каза Багери и се отдръпна към мивката.
Томаш остана за момент обърнат към писоара. След като привърши, дръпна ципа си и отиде да си измие ръцете на мивката.
— Вижте — каза той, гледайки Багери в огледалото. — Не ставам за тия работи. Размислих и… Реших да не участвам.
— Това е заповед на Ленгли.
— Не ме интересува! Не помня да са ми споменавали за операции като кражби с взлом.
— Условията се промениха. Фактът, че не сте успели да прочетете ръкописа, ни накара да променим плановете. Освен това има и нови решения, които надхвърлят правомощията на Ленгли.
— Нови решения?
— Да. Решения, които са взети във Вашингтон. Вижте, професоре, това е въпрос, който засяга сигурността на Запада. Фактът, че страна като Иран има достъп до формула за конструиране на ядрено оръжие, тревожи много хора в света, особено след 11 септември. — Багери направи примирителен жест. — Като имате предвид какво е заложено на карта, повярвайте ми, последната грижа на Вашингтон е дали на вас, или на мен ми харесва мисията, за която са ни завербували.
— Но аз не съм някакъв командос, разбирате ли? Дори не съм ходил войник. Само ще преча.
— Професоре, вече ви казах вчера, че вашето участие е от първостепенно значение за успеха на операцията. Само вие сте виждали ръкописа. Само вие знаете в коя стая се пази. — Посочи Томаш. — Логично е, че се нуждаем от вас, за да открием и идентифицираме документа. Без ваша помощ как ще се справим? Ще се лутаме из министерството като хлебарки, ще преровим всичко и няма да намерим нищо. — Поклати глава. — Няма да го допуснем.
— Но, чуйте ме, всеки би могъл чудесно да…
— Спрете — прекъсна го Багери с остър тон. — Решението е взето и нито вие, нито аз можем да направим нещо. Поставени са на карта прекалено важни неща, за да се колебаем тепърва. — Хвърли поглед към вратата. — Освен това искам да ми отговорите на един въпрос.
— Да?
— Наистина ли вярвате, че тези хора ще ви оставят да се върнете в страната си, след като приключите с работата?
— Така ми казаха.
— И вие им вярвате? Чуйте ме добре. Вие сте видели ръкописа на Айнщайн. Предполага се, че ще успеете да разбулите загадките, с които Айнщайн е обвързал атомната формула. При условие че режимът възнамерява да задържи всичко в тайна, не ви ли се струва странно, че ще ви пуснат да се завърнете спокойно във вашата страна с цялата информация, с която разполагате? Не смятате ли, че това крие доста голям риск, предвид конфиденциалния характер на иранската атомна програма? Не смятате ли, че след като приключите работата по този свръхсекретен проект, режимът може да ви обяви за човек, представляващ заплаха за сигурността на Иран?
Томаш отвори широко очи, осмисляйки възможните усложнения, за които говореше иранецът.