— Ще трябва да напуснете „Хоукис Хил“ за известно време — каза старата графиня на Валериън и Аврора. — Скандалът е съвсем пресен. Ако останете тук да се храните с клюките, няма да умрете от глад.
— Само защото никой не се отби на Коледа… — поде графът, но баба му го прекъсна, като махна с ръка.
— Хората се отбиват на Коледа дори в къщи, които са в траур — обясни Мери Роуз Хоксуърт. — Но не се отбиха в „Хоукис Хил“ заради неприличната бързина, с която се ожени за Аврора. Очевидната липса на добри маниери, която показахте, като не зачетохте паметта на Каландра, се счита за скандална и шокираща. Ще ми е необходимо време, за да залича тази представа. Не мога да го направя, докато вие двамата сте тук, пред очите на съседите.
— Пет пари не давам за мнението на съседите — каза Валериън с нотка, която не търпеше възражение.
Аврора се засмя на упорството на съпруга си.
— Но аз давам — каза тя. — А и теб трябва да те интересува. Ако съседите продължават да ни отбягват и бъдем отлъчени от тукашното общество, с кого децата ни ще играят и ще общуват, когато пораснат? И как ще успеем да ги оженим, когато му дойде времето? С годините истината все повече ще се изкривява и хорските приказки ще станат по-лоши. А сега можем да овладеем положението. Ако не го направим, клюките ще се разнесат и извън графството. Не, мили мой, баба ти е права. Трябва да заминем. Така на клюките ще бъде сложен край и истината ще излезе наяве.
Той погледна мрачно двете жени, но те не трепнаха. Всъщност като че ли и двете се забавляваха.
— О, добре — съгласи се най-накрая той. — Но не съм щастлив от факта, че група празноглави кудкудякащи кокошки може да ми причини неудобство. Предполагам, че можем да отворим къщата в Лондон и да останем там няколко месеца.
— Отлична идея — каза баба му. — Все още не си поднесъл поздравленията си на краля. Дядо ти умря почти по едно и също време със стария крал, а после ти замина, за да доведеш булката си. А после Каландра беше бременна, така че пропусна и сватбата на краля, и коронацията му. Мисля, че ще е добре известно време да останете в Лондон.
— Ще се срещнем ли с краля и кралицата? — попита Аврора.
— Разбира се, дете — увери я старата графиня. — Някога бях приятелка с майката на граф Бът и го познавам още от дете. Валериън също се е срещал с него. Мисля, че му продаде храна за неговите говеда, нали така, момчето ми?
— Да, преди около три години.
— Графът заема много високо обществено положение — продължи старицата. — Беше частен учител на краля и много близък с кралицата майка, поне така са ми казвали. Съвсем сигурно ще успее да ви издейства да бъдете представени на Негово величество. Ще му пиша утре.
— Трябва да ми кажете колко слуги ще бъдат необходими, за да управляваме „Фарминстър Хаус“ — каза Аврора. Двете жени доближиха глави и се разбъбриха, за голямо съжаление на графа.
Той не искаше да заминава за Лондон. Беше готов да се обзаложи, че и Аврора не желае това. Тя просто се тревожеше за положението, което заемаха в околността. Дявол да ги вземе любопитните му съседи! Какво можеха да знаят те за нещастието му или за това на Каландра, през месеците на техния брак? И със сигурност не знаеха, че Аврора е годеницата, за която трябваше да се ожени, а не нейната сестра. Баба му, с помощта на лейди Елзи и Сейнт Джон, щеше да успее да изясни всичко. Но трябваше да мине време.
— Ще се върнем вкъщи на първи май — каза той на двете жени.
— Не ми даваш много време, нали, Валериън? — каза баба му. — Но мисля, че дотогава ще съм успяла да залича повечето от греховете ви и да премахна впечатлението, че Аврора е твоя невинна жертва. Да, първи май ще бъде удобен момент за вашето завръщане. — Тя се засмя при силния гняв, изписал се на красивото му лице.
На следващия ден изпратиха съобщения до граф Бът и „Фарминстър Хаус“. Куфарите бяха стегнати. Товарната кола беше пълна догоре с неща, които щяха да им бъдат необходими при престоя им в Лондон. Графът и графинята щяха да пътуват в отделна карета. Слугите също щяха да пътуват самостоятелно. С тях щяха да пътуват и няколко ездитни коня, така че Валериън и Аврора да могат понякога да яздят. Вече бяха изпратили напред ездач, който да се погрижи за удобствата им в хановете. Щяха да имат въоръжена охрана, която да ги предпазва от разбойници по пътищата.
— Постъпи много добре, като ме подкрепи — каза старата графиня на Аврора вечерта преди тяхното заминаване.
Младата жена горчиво се усмихна.
— Колко добре ме познавате, бабо — отговори тя. — Да, бих предпочела да остана тук, но знам, че ако искаме да поправим опетнената си репутация, трябва известно време да останем в Лондон. Тук има хора, които познаваха Кели. Ако съм честна пред себе си, трябва да призная, че имат право да се учудват на бързата смяна на графините. — Тя се засмя. — Ако не признаем това, ще затънем дори още по-надълбоко.