— Бъди винаги честна — съгласи се с нея старата графиня. — Но също така и умна, детето ми. Нужно е само да кажеш, че сестра ти е починала при раждане и че когато Валериън научил, че ти си годеницата, за която е трябвало да се ожени, е побързал да те хване, преди отново да му избягаш. Кажи го с усмивка на уста, направи го да звучи като интересна новина. Разбира се, ще има хора, които ще бъдат шокирани. Но повечето членове на висшето общество ще го приемат с весело намигване. Чували са и по-компрометиращи истории. И няма да намерят нищо лошо в това, докато ти и съпругът ти се обичате. Ще те приемат с готовност. Негово величество също ще те приеме. Забавлявайте се няколко месеца и се върнете в „Хоукис Хил“. Сигурна съм, че дотогава ще е станал нов скандал, който да заглуши вашия. — Тя целуна Аврора и по двете бузи. — О, ще ми липсваш, мое мило дете!
— Ела с нас! — помоли я Аврора.
Старата графиня се усмихна, но поклати отрицателно глава.
— Не. Трябва да остана тук, за да поправя нещата, да подготвя почвата за вашето завръщане. Освен това време е да прекарате медения си месец, нали? Не е редно бабите да заминават на меден месец с внуците си — засмя се тя.
На следващата сутрин тя им махна за довиждане със смела усмивка на устните, макар да знаеше, че без тях къщата ще е пуста, а тя — самотна.
Пътуването до Лондон беше спокойно. Пътищата бяха сухи, за изненада на всички. Стаите, в които нощуваха по пътя, бяха удобни. Най-после в далечината видяха покривите и кулите на града, които се издигаха в жълто-сивата мъгла, образуваща се над Лондон през студените месеци — резултат от горящите въглени във всяка къща. Каретите и товарната кола влязоха в „Гроувнър Скуеър“ и спряха пред „Фарминстър Хаус“. Почти незабавно с тяхното спиране, вратите на имението се отвориха и цяла колона лакеи се спуснаха да им помагат с разтоварването на багажа.
— Добре дошли отново в Лондон, Ваше благородие. Поздравяваме ви за женитбата — каза Манърс, икономът, и се поклони изискано. — Поздравяваме с добре дошла и Нейно благородие. — И той се поклони и пред Аврора.
— Нашите благодарности — отговори графът с усмивка. — Готова ли е вечерята? Аз и Нейно благородие бихме искали да хапнем нещо, преди да си легнем. Денят беше дълъг, а пътуването — уморително.
— Веднага, господарю. През последните два дни пристигнаха съобщения за вас.
— Изпълнихте ли нарежданията ми? — попита графът.
— Разбира се, господарю — отговори Манърс с тон, който даваше да се разбере, че е леко обиден от въпроса на господаря си. — Да ви донеса ли съобщенията?
Графът кимна.
— Да, моля — каза той и се обърна към Аврора: — Имам изненада за теб. Почакай само миг. — Обърна се, без да дочака отговора й, и взе съобщенията от сребърната табла, която икономът му подаде. — Бът — каза й той, като видя печата на първия плик. Счупи печата, отвори писмото и бързо прегледа съдържанието му. — Граф Бът ни поздравява с добре дошли в Лондон. Ще ни уреди среща с техни величества. — Остави листа хартия настрана и вдигна следващото писмо. — Това е адресирано до теб.
Аврора счупи восъчния печат и отвори писмото.
— О, Господи! — възкликна тя. — То е от Трехърн за Кели. Той не знае за смъртта й и иска да се отбие да я види.
— Как бих искал да можехме да му уредим среща с нея! — въздъхна Валериън.
— Какво да правя? Никак не е забавно, Валериън!
— Ще изпратя един от лакеите до къщата на Трехърн, за да му каже, че графинята ще го приеме утре сутринта. Точно така щеше да постъпи Кели. Тя нямаше да си направи труд да пише — отбеляза графът.
— И когато той пристигне? — попита Аврора.
— Ще го приемем двамата — обясни съпругът й — и ще му обясним какво е положението. Трехърн ще е съобщил на цялото лондонско общество за пристигането ни още преди утрото да е настъпило. Откъде е успял да научи, че пристигаме? — зачуди се Валериън. — Трябва да запомня, че искам да му задам този въпрос.
— Най-вероятно някои от неговите слуги има приятел сред нашите — отбеляза Аврора. — Е, къде е изненадата, която си ми приготвил?
Той се засмя и бързо я целуна по устата.
— Винаги си била ненаситна — заяде се той, обърна се към иконома и каза: — Изпрати съобщение на лорд Трехърн, че ще го приемем утре сутринта в единайсет часа. — Без да дочака отговор, хвана съпругата си под ръка и я поведе към втория етаж. — Знам, че изпитваш остра болка, като видиш принадлежностите на сестра си, затова ремонтирах и обзаведох наново нейните стаи — каза той и отвори вратите към апартамента, заеман преди от Каландра.