Като влезе вътре, Аврора изпита такова задоволство, че по детски плесна с ръце. Стаите бяха променени. Бяха облицовани с дърво в жълто-кремав цвят. Над дървената ламперия стените бяха боядисани в прасковен цвят и украсени с нарисувани колибри и пеперуди. Само стенописът на тавана беше останал същият, но Аврора нямаше нищо против. Винаги беше смятала изрисуваната на тавана Венера, обкръжена от своите купидончета, за прекрасна. Мебелите бяха от полиран махагон и облицовани в златиста коприна и кадифе. Полилеят, поставените по стените свещници и канделабърът бяха от блестящ уотърфордски кристал. Прозорците бяха украсени с пердета от кадифе, завързани със златисти панделки. Подът беше излъскан до блясък и полиран. Част от него беше покрита с великолепен персийски килим в златно и синьо.
Аврора побърза да влезе в спалнята си и въздъхна от удоволствие. Тук стените бяха тапицирани със златиста коприна, украсена със златни и кремави пеперуди и бели лилии, чиито тесни листа бяха наситено зелени. Дървените части на мебелите бяха в златисто-кремав цвят. Таванът представляваше синьо небе, по което плаваха розови, бледолилави и бели облаци. От двете страни на небето бяха изрисувани пълни купидончета. Пердетата бяха в синия цвят на южните морета и завързани със златни панделки.
Имаше и махагонов шкаф в стил „Чипъндейл“, над който беше окачено украсено с дърворезба огледало също в стил „Чипъндейл“. В нишата, която се образуваше до прозореца, беше поставен диван, тапициран в същия син цвят като пердетата. Леглото, което се намираше точно срещу камината, беше също от магазина на мистър „Чипъндейл“. Беше богато украсено с дърворезба. Кувертюрата беше от златисто-кремава коприна. От двете страни на леглото бяха поставени малки махагонови нощни масички, на които стояха сребърни свещници. Близо до вратата, която водеше към стаята за дрехи и преобличане, имаше високо огледало в подвижна рамка. В стаята имаше и красива махагонова маса и две кресла със странични облегалки за главата, тапицирани с коприна на широки кремави и морскосини райета. Аврора щастлива се завъртя и каза на съпруга си:
— Как успя да постигнеш това чудо, Валериън? Изцяло си променил всичко! О, ще бъда много щастлива тук!
— Подозирам, че на места боята може още да е влажна — каза графът с усмивка. — Когато изпратих на Манърс съобщение, че пристигаме, изпратих и нареждане тези стаи да бъдат незабавно пребоядисани и обзаведени наново. Не исках да бъдеш нещастна, мила.
— О, Валериън, била съм толкова глупава! — възкликна Аврора.
— И двамата бяхме доста глупави — съгласи се той. — Но сме по-щастливи от много други хора, защото ни беше дадена втора възможност. Нека се възползваме от нея, Аврора. Обещавам ти, че тези няколко месеца изгнаничество ще бъдат добри за нас. После ще се върнем в „Хоукис Хил“ и ще бъдем по-щастливи от всякога.
Тя се хвърли в прегръдките му, обви врата му с ръце и страстно го целуна.
— Не обичам да пътувам — прошепна тя. — В тези малки ханове никога не оставаш напълно насаме. Слугите непрекъснато нахълтват в стаята ти. Винаги дават различни стаи на съпрузите. Струва ми се, че мина цяла вечност от последния път, когато бяхме заедно. — Тя подканящо загриза долната част на ухото му. — Липсва ми нашето гушкане. — И започна да разкопчава копчетата на жилетката му.
— Мадам, вие показвате абсолютна липса на благоприличие и скромност — скара й се той нежно, а пръстите му вече развързваха копринените вързалки на роклята й. — Вечерята е почти готова. — С дълбока въздишка той сгуши главата си между двете й съвършено кръгли гърди.
— Гладен ли си? — попита го тя.
— Да — отговори той. Положи я по гръб на леглото и се отпусна отгоре й. Съблече роклята й и жадно засмука зърната й. — Ммм — прошепна той. — Най-прекрасният ордьовър, мадам. Искам още! — И продължи да ближе и смуче зърната й.
От салона, който водеше към спалнята, се дочу дискретно покашляне. Чуха Сали да казва:
— Манърс каза да ви предам, че вечерята е сервирана, Ваши благородия. Да му кажа ли, че ще слезете долу?
— Проклятие! — недоволно изруга графът.
Аврора се засмя, очите й блестяха дяволито. Тя като че ли му се присмиваше за неудобството, в което беше изпаднал.
— Веднага ще слезем за вечеря — извика Валериън на камериерката.
Сали побърза да излезе от салона.
— Негово благородие каза, че ще слязат долу — извести тя иконома. После понижи глас: — Те отново го правеха — сподели тя с него. — Мис Каландра, предишната графиня, не искаше много да… да…