— Мили Боже, Хоксуърт! — възкликна лорд Трехърн. — Та ти скандализираш дори мен! Със сигурност никога не съм те смятал способен на такова нещо. Вярно, че ти и Каландра не изпитвахте никакви чувства един към друг, но това не е необичайно за браковете на хората с нашето положение. Та съпругата ти още не е била изстинала в гроба, когато си се оженил за сестра й! Това е шокиращо! Направо шокиращо!
Трехърн изпи уискито си на една глътка и подаде чашата си, за да я напълнят отново. Аврора стана, за да изпълни мълчаливата му молба. Лордът изпитваше такава мъка, че почти беше легнал на дивана.
— Да не би да изпаднеш в пристъп на истерия, Трехърн? — запита го тя и му напълни кристалната чаша с уиски. — О, моля те, обясни му, Валериън. В противен случай, той ще си състави погрешно впечатление и нашата репутация отново ще пострада.
— Всичко е наистина много просто, Трехърн — поде графът. — Каландра не беше наследничката на Сейнт Тимъти. Тя не е родена Кимбърли, а Спенсър. Била доведена дъщеря на Робърт Кимбърли, но много искала да бъде графиня, докато Аврора, истинската дъщеря, въобще не искала. И тъй като двете момичета имали едно и също първо име, Шарлот, те решили да си разменят местата. Каландра също е живяла почти цял живот на Сейнт Тимъти. Нямало да бъде трудно за нея да изиграе ролята на сестра си.
— Не си искала да бъдеш графиня!? — бедният лорд Трехърн изпадна в още по-силно недоумение. Нима на света съществуваше момиче, което не иска да бъде графиня?!
— Всъщност — осветли го Аврора — не исках да се омъжа за непознат за мен човек. Ако Валериън беше останал на Сейнт Тимъти, за да ме ухажва, всичко щеше да е различно. — Тя се обърна и се усмихна на съпруга си.
— Разбира се, че щеше да е различно — отговори той и й се усмихна в отговор. — Но вие дори не ми дадохте шанс. И така, убеден, че Каландра е моята годеница, аз се ожених за нея. И дори ти, Трехърн, ще признаеш, че резултатът беше катастрофален. Каландра обичаше богатството и положението ми. А също и развлеченията. Но не обичаше мен.
— Но нали нямаше нужда да те обича — прекъсна го Трехърн, — стига да ти родеше наследници, Хоксуърт? Колко съпруги, все пак, обичат съпрузите си? О, някои може и истински да ги обичат, други се преструват на влюбени, но повечето жени от нашата класа ненавиждат силно съпрузите си. Женим се заради земята и властта, а не по любов. Дълг на жената е да даде деца на съпруга си, и то деца, които наистина да са негови. Само тогава тя е свободна да преследва собствените си развлечения. И как, за Бога, успя да разкриеш измамата? Графът обясни.
— Но защо тази скандална припряност да се ожениш отново? — попита лорд Трехърн, когато графът завърши разказа си. — Аврора щеше да ти е подръка, докато е в Англия. Нима мислеше, че тя ще ти избяга?
Графът се засмя.
— Тя се опита — отговори той. — Но по-важно беше това, че беше сгодена за братовчед ми Сейнт Джон. Беше решила, че е лудо влюбена в него и че ще се омъжи за него и за никой друг.
— Е, аз наистина съм привързана към Сейнт Джон — отговори дяволито Аврора. — Той наистина е чаровен, Трехърн. Срещал ли си го някога? Мисля, че двамата ще се забавлявате страхотно. Може и да дойде в Лондон, за да си намери съпруга. Не притежава титла, но е богат. Имението му е великолепно. Мисля да го оставя на твоята опека. Ще ми направиш ли тази услуга?
— Мили Боже! — възкликна отново Трехърн.
— Е, както ми каза старата графиня, още от деца Валериън и Сейнт Джон си съперничели за всичко. Не мисля, че съпругът ми щеше да е доволен, ако Сейнт Джон му беше откраднал годеницата, Трехърн. В Лондон аз не познавам никого, освен теб. А ти познаваш всички важни личности, нали, Трехърн — поласка го Аврора.
— Вярно е, вярно е — призна сухо Трехърн, а после каза: — И така, Хоксуърт, ти си се оженил за Аврора, за да й попречиш да избяга с братовчед ти, а и за да пипнеш Сейнт Тимъти. Поведението ти е скандално, но напълно обяснимо при тези обстоятелства. И тъй като нито един от двама ви не обича Лондон и живота, който се води тук, подозирам, че ще останете, докато утихне скандалът в провинцията. Мъдро сте постъпили.
— О, Трехърн! — ентусиазирано възкликна Аврора. — Много се радвам, че проявяваш разбиране и че ще ни помогнеш! Кели беше права. Ти наистина си прекрасен човек! Знам, че приятелството ти означаваше много за бедната ми сестра.
— Наистина ли? — Гласът на Трехърн потрепера. — Тя беше такова красиво момиче. Имаше собствен стил и беше много елегантна. Вярвам, че ако й се дадеше възможност, щеше да стане една от най-добрите лондонски домакини.
— О, да. — Аврора беше съгласна с него. — Кели беше много умна, когато нещата опираха до социални контакти.