— Наистина! — Трехърн се обърна към графа: — Направихте ли постъпки да се срещнете с техни величества? Кралицата е великолепна. Приятна, искрена, може би малко обикновена за моя вкус, но кралят я обожава. Тя напълно отговаря на неговия вкус, страхувам се. Когато пристъпва в двора, човек трябва много да внимава. Владетелите не приличат на двамата преди тях. Сега управлява моралността.
— Граф Бът ни е уредил среща с техни величества — отговори графът.
— Бът? Е, Хоксуърт, изненадваш ме. Бът е по-скоро близък с краля, а не с кралицата. Откъде, за Бога, познаваш Бът? Той не е вътрешен човек. Партията на вигите никак не го обича. Торите са на негова страна, но също не го обичат.
— Неговата майка и моята баба се познават — отговори графът на въпроса на Трехърн. — Преди няколко години му продадох храна за неговите говеда. Познаваме се бегло. Всъщност връзките на баба ми направиха възможна уговорката с него — призна Валериън.
Лорд Трехърн кимна.
— Човек използва връзките си винаги, когато може — съгласи се той. — Не разчитайте обаче прекалено на граф Бът. Не е вероятно властта му да трае дълго.
— Той остави празната си кристална чаша и се изправи. — Наистина трябва да тръгвам. Имам среща с приятели в „Будълс“.
— „Будълс“! — Графът любопитно вдигна поглед.
— Нов клуб — обясни Трехърн. — Намира се на „Сейнт Джеймс стрийт“. Храната е превъзходна, а облозите са истинска спортна страст. Ще трябва да станете негов член, дори да останете в Лондон за съвсем кратко време, Хоксуърт. Аз ще ви помогна. Има много джентълмени като вас, от провинцията, които членуват в него. — Той взе триъгълната си шапка и я постави на главата си.
Аврора се изправи и подаде ръката си на лорд Трехърн.
— Наистина сте щедър. Знам, че Валериън ще оцени вашата щедрост, нали, мили мой?
— О… да — отговори графът и се насили да се усмихне.
Лорд Трехърн целуна ръка на Аврора.
— Макар и да съм дълбоко съкрушен от новината за смъртта на Каландра, съм много радостен от това, че сме приятели, Аврора. — И той й се усмихна широко.
И двамата изпратиха лорд Трехърн до фоайето. Манърс отвори входната врата. Лорд Трехърн се поклони, изпрати въздушна целувка на Аврора и си тръгна. Очевидно беше, че бърза да разпространи току-що научените новини.
Валериън Хоксуърт се обърна към съпругата си:
— Ти си необикновена! — възхити й се той. — Сбъркала си призванието си, Аврора. От теб би излязла превъзходна актриса.
— Но актрисите нямат общественото положение на графините — отговори му тя.
— Мислех, че не искаш да бъдеш графиня — заяде се той, когато се върнаха в салона.
— Промених решението си — отговори тя спокойно. — Искам да бъда графиня и, преди всичко, твоя съпруга, Валериън.
— Понякога ми се иска да те удуша. Беше прекалено добра с Трехърн, мила моя. Как успя да се държиш така мило? Той наистина е отвратителен жабок.
— Но жабок, който разнася клюки. И затова предпочитам да бъде наш приятел, а не наш враг, Валериън. Казах истината, когато твърдях, че познава всички важни личности. Кели веднага го е прозряла и затова беше залепнала за него. Защото той беше билетът й към височините, които така силно я мамеха. Той ще предаде с умерен хумор нашата история. Някои ще бъдат шокирани, но повечето, както мъдро отбеляза баба ти, ще се забавляват. Ще се усмихват, когато разберат как си бързал да си осигуриш зестрата ми. Щом Трехърн е на наша страна, в Лондон няма да има скандал.
— Но ние искаме да живеем в „Хоукис Хил“, а там вече стана скандал — отбеляза графът.
— Той ще бъде временен, мили мой — увери го тя. — Съвсем скоро ще избухне нов. Не забравяй, че Сейнт Джон все още е ерген. Само Господ знае в каква каша ще се забърка той още преди пролетта да е дошла — каза тя със смях.
Глава 14
Граф Бът даваше бал, на който щеше да представи Валериън и Аврора на техни величества.
— Твоята екстравагантност ще ми причини сърдечен удар — простена графът, като видя балната рокля на Аврора. — Не си по-добра от сестра си, страхувам се. Ще ме принудиш да се разоря.
— О, глупости, господарю мой! — сряза го остро тя. — Ти си богат, а и моята зестра те направи още по-богат. Сигурна съм, че не искаш да изглеждам като доячка, когато ме представят на техни величества.
— Бих предпочел да купя една първокласна юница с парите, които струва роклята ти — изръмжа недоволно той.
— Глупости! — пак го сряза тя. — А видя ли балните ми обувки, Валериън? — И тя протегна крака си, за да се наслади на копринените й обувки, които бяха украсени с по един диамант.