Кралят и кралицата щяха да се преоблекат като двама от прадедите си — крал Едуард II и неговата кралица, Филипа. Аврора и Валериън решиха да облекат скромни костюми на римски генерал и уважавана римска матрона.
Когато започнаха да приемат гостите си в нощта на бала, графът и графинята бяха очаровани от многообразието на костюми. Имаше Хенри VIII с всичките си шест съпруги, Ричард, Лъвското сърце, Робин Худ и Мариън, турски султани и султанки, няколко дявола, двама кардинали, седем монаси от Средновековието, пирати, колониални завоеватели. Лорд Шели беше маскиран като Арлекин, а граф Бът — като шотландски воин.
Тъй като кралят рядко променяше часа си на лягане, на поканите беше написано „осем часът“. Кралската двойка пристигна в девет без четвърт и балът беше официално открит в девет часа. Граф Фарминстър партнираше на кралица Шарлот, а неговата съпруга — на крал Джордж. Докато танцуваха, кралят каза.
— Мадам, напоследък чух една много неприятна клюка. С облекчение научих, че тя няма нищо общо с истината. Знаете ли за какво говоря?
— Да, съпругът ми спомена, че лорд Трехърн се е опитал да ми изиграе отвратителна шега, но е бил спрян. Валериън не искаше да се впуска в подробности, Ваше величество, защото не бивало да осквернява слуха ми с тях. Разбира се, ядосах се, че той отговаря с неблагодарност на нашето приятелство, но простих на Трехърн в памет на сестра си. Тя беше много привързана към него.
— Проявили сте християнско милосърдие, мила моя — каза с одобрение графът. — А и графът е проявил благоразумие, като не ви е разказал всичко. Подробностите наистина не са за ушите на дамите. Трехърн се е проявил като негодник и аз лично ще го накажа, мадам.
— Благодаря на Ваше величество за любезността и приятелството — отговори Аврора, — но преди всичко съм ви благодарна, че ще защитите доброто ми име. Утеха за мен е да знам, че имам двама смели рицари — вас и съпругът ми.
— Така е, мадам! Така е! — каза кралят и й се поклони, тъй като в този миг танцът свърши.
— Отлично! — възкликна графът, когато съпругата му му предаде разговора си с краля. — Чул е клюката, уверил се е, че не е истина, подозира Трехърн и ще го накаже. Сега остава бракът на Трехърн да го унижи и в очите на всички останали. Много съм доволен от обрата на нещата.
Кралят и кралицата си тръгнаха точно един час след пристигането си, но балът продължи до след полунощ. Свиреха се все повече и повече весели народни танци. Шампанското се лееше както на нито един бал досега. Това забелязаха хората, които силно се интересуваха от напитките. Гостоприемството на граф Фарминстър беше оценено по достойнство Гостите започнаха постепенно да си тръгват, като топло благодаряха на домакините за превъзходната вечер. Последни останаха сър Роджър, лорд Шели и Трехърн. На музикантите вече беше платено и те прибираха инструментите си.
— Още шампанско! — извика Трехърн на минаващия лакей, който, според инструкциите, незабавно се подчини.
Чарлз Трехърн беше много пиян и малко объркан. Аврора не беше танцувала нито веднъж с него и той не можеше да разбере защо, след като му беше простила. Всеки път, когато се приближаваше към нея, тя изчезваше сред хората. Няколко пъти беше настояла той да танцува със загадъчната Жулиета, а не с нея. Тя му се усмихваше мило и дори му позволи да си открадне целувка. Нито веднъж обаче не бяха разговаряли. Тя се появи отнякъде й седна в скута му.
— Здравей, Чарли — поздрави и предизвикателно завъртя задните си части.
Той смело пъхна ръка в пазвата й, погали големите й гърди и стисна силно зърната й.
— Хубава си — прошепна, заровил лице в шията й. — Как се казваш?
— Жулиета, Ромео мой!
— Искаш ли да се любим? — грубо попита той.
Мейбъл се изкикоти.
— Много си смел! Донеси още малко шампанско, Чарли. Жулиета е девица и няма да се люби, докато не получи брачна халка.
Лорд Трехърн се изправи.
— Тогава да се оженим. — Думите, които излизаха от устата му, бяха неясни поради изпития алкохол. — Много монаси видях тази вечер. Останали някой, който може да ни венчае?
Лакеят отново напълни чашата на Трехърн и той бързо гаврътна съдържанието й. Подаде я пак на лакея.
— Голям глупак е! — прошепна сър Роджър. — Лесно е да бъде хванат в капан Никак не е забавно.