— Трябва да тръгваме. Слънцето ще изгрее, преди да се усетим! Хайде.
— Не знам нищо за захарта, освен това, че е сладка — призна си Валериън. — Докато яздим, кажете ми нещо за нея.
— Работата по добиването на захарта е много тежка — каза Джордж. — От тази страна на острова имаме четири огромни полета захарна тръстика. И още четири от другата страна. Някога те принадлежели на семейство Мередит. Не използваме и двете полета едновременно. Тази година ще жънем тези четири полета. Другите не са оплодени, но непрекъснато ги торим, защото захарната тръстика изсмуква почти всичко от почвата. Реколта прибираме на всеки осемнайсет месеца. По време на дъждовния сезон, обикновено между май и декември, засаждаме тръстиката. По време на сухия сезон, обикновено от януари до май, жънем. Никога не оставаме без работа.
— И как се засажда захарната тръстика? — попита графът.
— Засаждаме връхната част на вече зрели растения. Робите копаят дупките и поставят тор в тях. Дядо ни е засаждал тръстиката в дълги окопи. Но днес правим дупка за всяко растение, защото така предпазваме почвата от ерозия. След като веднъж е засадена, тръстиката се нуждае от непрекъснато торене и плевене, докато стане време да се реже.
— Колко роби имате?
Джордж се замисли, а после каза:
— Не знам. Разбира се, те са достатъчно за работата, която трябва да вършат.
— Колко нови роби трябва да се купуват всяка година? Чувал съм, че смъртността на робите от захарните плантации е ужасно висока, което се дължало на тежката работа и лошите условия — отбеляза графът. Бяха наближили полетата и той вече виждаше чернокожите мъже и жени, които режеха тръстиката и я връзваха на купи.
— Смъртността в „Сейнт Тимъти“ е сравнително ниска. Умират само старите роби. Понякога стават и злополуки.
Сега се намеси и Аврора:
— Татко мразеше робството. Ако можеше да управлява плантацията без роби, щеше да го направи. Знаеше обаче, че това не е възможно. Не беше идеалист и не хранеше напразни илюзии. Но правеше всичко възможно, за да облекчи живота им. Построи им удобни жилища и им даваше добра храна. Обучихме един от тях за доктор. Чернокожите работят усилено на полето. Ние обаче никога не ги преуморяваме. В неделя всички имат почивен ден и са свободни. В резултат на тези грижи нашите робини раждат здрави деца, които порастват и работят заедно с родителите си. Не помня кога за последен път купихме роб. Нашата плантация не е като тези, които са разположени на съседните острови. Господарят може да убие роба си без причина. Това е негово право. Колко ужасно! Чернокожите са принудени да работят, докато умрат от изтощение, а на собствениците им не им пука. От Африка непрекъснато идват нови роби, нови души, обречени на страдание. Това е жестоко! Това е престъпление! Но тук, в „Сейнт Тимъти“, ние не постъпваме така с робите си.
Говореше така разпалено, с такава страст, че го изненада. Той я мислеше просто за разглезено момиче с остър език, но Аврора, изглежда, имаше и съвест. Той също не одобряваше робството и думите й му допаднаха.
— Обикновено, когато се отнасяме с хората човечно, ние имаме най-голяма полза от тях — каза Джордж на графа. — Те свикват да работят заедно. Разделили са се на бригади и всяка си има своето собствено поле. Съревновават се помежду си за свое собствено удоволствие. Когато жътвата свърши, ние ги награждаваме. Лъвският пай прибира бригадата, която е спечелила съревнованието. Така е по-добре, отколкото да ги караме да работят до смърт, а после да ги заменяме с нови хора, които трябва да обучаваме. Имаме четирима чернокожи старши майстори във фабриката и всеки от тях си обучава помощник. Всичките ми чиновници са чернокожи. Друго предимство на нашето отношение към робите е това, че поне три поколения от тях са родени в „Сейнт Тимъти“. Не избухват бунтове. Децата, които са родени тук, не изпитват копнеж по Африка, откъдето са дошли предците им. „Сейнт Тимъти“ е нашият дом. За всички нас — бели и чернокожи.
— По колко часа на ден работят вашите роби? — попита Валериън, когато се спряха да огледат едно поле, наполовина ожънато.
— Излизаме в полето в шест часа сутринта и работим до обяд. Тогава слънчевата топлина става непоносима. Връщаме се на полето в два часа и работим до залез слънце.
— Има ли много мързеливци, които се преструват на болни?
Джордж поклати глава.
— Когато нашите работници отидат при доктора, това означава, че нещо сериозно става с тях. Нашите хора са честни. Никой не би позволил на член от неговото семейство да се преструва.
— Много ли се опитват да избягат?
— Къде биха могли да отидат? — каза Аврора. — Според британските закони робите нямат никакви права. Ако робът не покаже документ за освобождение, смята се за избягал. Затварят ги в затвора, докато намерят собствениците им. Ако не ги намерят, повторно продават роба. Откак се помня, никой не е правил опит да избяга от „Сейнт Тимъти“. Тук се отнасят с тях по-добре отколкото в другите плантации.