— Спомням си някои неща — поде старата графиня. — Трябва да погледна в семейната библия за подробностите, момчето ми. Ето какво си спомням: първият граф Фарминстър бил издигнат до това звание от крал Чарлз непосредствено след Реставрацията. Той бил другар на краля в игрите, израснал с него и отишъл с него в изгнание. Свързвало ги здраво приятелство и нежна преданост. Съвпадение било и това, че били родени в един и същи ден. Първият граф Фарминстър, на когото била дадена също така и титлата дук, имал по-малък брат, който останал в Англия, за да се грижи за семейните имения, а също така и две по-малки сестри. Сестрите му били омъжени. По-голямата от тях за Кимбърли, а по-малката — за Мередит. Съпрузите и на двете били роялисти, които останали в Англия, но работели за завръщането на краля. Когато кралят отново се качил на трона си, той се погрижил да възнагради и двамата. Подарил им острова Сейнт Тимъти. Те се преселили там и станали притежатели на захарните плантации на острова. Последният Кимбърли, Робърт, аха, сега си спомням, се ожени за последната Мередит, Емили. Тяхната дъщеря и наследница ще стане твоя съпруга.
— Но Емили Кимбърли е мъртва, а Робърт се е оженил повторно — каза сегашният дук. — Какво друго знаеш, бабо?
— Нищо, мило момче. Останалото ще научиш сам, когато пристигнеш на остров Сейнт Тимъти.
— Момичето може и да е умряло — с надежда каза графът.
— Щяха да ни уведомят — отряза го старата графиня.
— Не непременно — отговори дукът. — Все пак, този брачен договор е бил забравен. И защо ли дядо трябваше да си спомни за него на смъртния си одър?
— Точно така — отговори баба му. — Момиче, което живее на една от нашите колонии, но притежава завидно богатство, може да бъде забравено от дука. Но едва ли семейството на момичето ще забрави, че един ден то трябва да стане графиня. Не, Валериън, не можеш да избягаш от съдбата. Ще отплаваш на борда на „Ройъл Джордж“ след три седмици. Очакват те.
— Как са се срещнали баща ми и Робърт Кимбърли? — зачуди се младият граф. — Сигурен съм, че семействата не са поддържали връзка през всичките тези години.
— Само до известна степен — каза вдовстващата графиня, с което изненада внука си. — Робърт Кимбърли посещавал университета в Оксфорд, където за първи път се срещнал с баща ти. Живели в една и съща квартира две години, а после Кимбърли се върнал на острова си и се оженил за първата си съпруга — Керълайн Мередит. Този брак не дал плодове, а когато съпругата му починала, Робърт се оженил за по-малката сестра Мередит — Емили. Тя му родила дъщеря, но починала при раждането на сина им. За третата му съпруга не знам нищо. — Старата графиня потупа успокоително внука си по рамото. — Хайде, престани да се ядосваш, момчето ми. Няма нужда да оставаш на острова по-дълго от необходимото. Трябва само да се ожениш за момичето, да увериш семейството й, че ще живее в удобство и разкош като твоя съпруга, и да се върнеш в Англия. Дълго беше свободен, Валериън, а сега е време да изпълниш дълга си.
— Сигурен съм, че тя не би могла да се сравнява с теб — каза внукът на баба си, очите му дяволито блестяха, а на устните му играеше усмивка.
— Ласкател! — отговори вдовстващата графиня и му се усмихна в отговор.
Мери Роуз Хоксуърт беше красавица на младини. Очите й все още бяха тъмносини като морските глъбини, кожата й все още беше млечнобяла, но русата й коса вече беше прошарена. Внукът й беше наследил цвета на косите и цвета на очите от нея.
— Ще очаквам да видя внучката си след година — каза му тя, а графът се засмя високо.
— Ще направя каквото мога — обеща й той. — Но ще се справя по-добре, ако тя е красива.
— Всички малки котенца са еднакви в мрака, ако ги галиш с нежна ръка, Валериън — отговори графинята. А после се засмя високо, като видя изненадата, изписана по лицето на внука й.
Част 1
Плантацията „Сейнт Тимъти“, 1760
Глава 1
— Току-що научих за смъртта на съпруга ви, мисис Кимбърли. Мога ли да поднеса съболезнованията си на вас и вашето семейство?
— Можете, капитан Иънг — отговори тихо Орейлия Кимбърли. — Кажете ми какво ви доведе на Сейнт Тимъти? Не съм ви виждала от онзи последен път, когато с Робърт посетихме Ямайка — преди две, три години.
— Три години — напомни й той, а после, като си спомни защо беше дошъл, й подаде писмото. — Дадоха ми това писмо в Плимут, мисис Кимбърли. То е за съпруга ви. Запечатано е. На плика е изобразен огромен кръст.
— Да, така е, капитан Иънг — отговори Орейлия Кимбърли, а на устните й заигра лека усмивка.
Барнабас Иънг беше известен като най-големия любител на сплетни. Но ако нямаше такива като него, откъде останалите простосмъртни щяха да знаят за събитията, които се случваха на островите?