Дните минаваха. Той прекарваше предобедите с Джордж и се учеше как се управлява захарна плантация. Двамата преглеждаха счетоводните книги заедно. Плантацията беше достатъчно доходна. Разбра, че всички от семейство Кимбърли, и особено Робърт, са били особено горди с това, което са имали. Печалбите бяха депозирани в една от лондонските банки. Кимбърли беше завещал щедра сума пари на вдовицата си, а също и на двете си доведени деца. Валериън научи, че той ги е осиновил почти веднага след брака си. И двамата — и Аврора, и Джордж — представляваха добра партия за женитба. Мислеше, че лесно ще намери съпруг за сестрата на съпругата си. Естествено, в случай, че тя се държеше добре. Освен склонността й да плува гола в морето и острия й език, той не виждаше никакви други недостатъци в нея. А морето, което миеше бреговете на Англия, обикновено беше прекалено студено и в него въобще не можеше да се плува. Валериън Хоксуърт започваше да чувства задоволство от нарастващото си богатство.
Следобедите и ранните вечерни часове прекарваше с Каландра, с нейната майка и със сестра й. Бъдещата му съпруга беше прекрасна и мила, но може би малко глупава и скучна. Все пак точно такава се очакваше да бъде. Беше прекарала целия си живот на Сейнт Тимъти, който, макар и красив остров, не предлагаше никакви културни развлечения, нито пък възможности за усъвършенстване и образоване. Каландра можеше да чете и да пише. Призна му, че е безнадежден случай що се отнася до науката за числата. Говореше малко френски. Най-добра беше в областта на изкуствата. Бродериите й бяха изящни, а също така и миниатюрите, които рисуваше. Както беше казал Джордж, тя беше прекрасна с нежния си сладък гласец. Свиреше задоволително на пианото, което се намираше в голямата всекидневна. Общо взето, щеше да стане добра графиня и нямаше да посрами Фарминстърови. Баба му щеше да й помогне там, където способностите й бяха най-малки. Щеше да изглади маниерите й и тя щеше да бъде приета добре от обществото.
Много по-забавно беше да се разговаря със сестра й. Тя беше извънредно интелигентна. Беше прочела по няколко пъти всички книги, които се намираха в библиотеката на баща й. Почеркът й беше красив. Дори беше учила латински. Говореше свободно испански и френски. Тя и Джордж бяха имали частен учител няколко години. Той вече беше видял как язди и плува. А един следобед видя как тя и брат й се състезаваха по стрелба. Победи Аврора. Имаше остър ум и решаваше задачи, свързани с геометрични фигури. Но не притежаваше нито едно от женските умения на доведената си сестра. Не можеше нито да пее, нито да свири, нито да рисува, нито да бродира. Непрекъснато се присмиваше на Каландра за тези й занимания. Беше очевидно, че няма време и търпение, за да се занимава с това. Аврора и Каландра бяха съвършено противоположни една на друга, но се обичаха с нежна сестринска обич.
Сватбената рокля на Кели беше готова. Слугите усилено шиеха дрехите, които тя щеше да вземе със себе си и щеше да носи, докато подновят гардероба й в Лондон. Графът беше много доволен от решението на Аврора и Джордж да ги последват едва след няколко месеца. Той взе мерките на Аврора и обеща, че ще й изпрати дрехите още преди да е настъпил моментът, в който ще отплава за Англия. Джордж също щеше да се възползва от щедростта му. Когато пристигнеха в Англия, там щеше да е зима. И двамата щяха да имат нужда от топли и удобни дрехи.
— Ще ми изпратите писмо с кой кораб ще пътувате. Препоръчвам ви „Ройъл Джордж“ или кораба, който е построен по същите планове. Мисля, че се казваше „Куин Керълайн“. Ще изпратя каретата си да ви вземе.
— Толкова си мил с нас, Валериън — каза Орейлия.
— Няма ли да дойдете и вие, мадам? — попита я той за пореден път. — Ще бъдете добре дошла в „Хоукис Хил“. Надявам се, че дотогава Каландра ще е вече бременна. Тя ще се зарадва на пристигането на майка си. Особено при тези обстоятелства.
Орейлия поклати глава.
— Когато Робърт ме доведе тук от Ямайка, се заклех никога вече да не пътувам по море. Нито главата, нито стомахът ми понасят морското вълнение — засмя се тя.
— Тогава ние ще посещаваме често Сейнт Тимъти, за да можете да виждате внуците си, мадам — великодушно предложи Валериън.
Каландра се изкикоти, а Орейлия се усмихна лъчезарно.