Когато тя излезе, Кели каза:
— Чудя се по коя ли част на тялото ще ме гали той? — и се изкикоти нервно. — Всичко това е много глупаво.
— Забелязала съм, че мъжете много харесват женските гърди. Може би ще те гали по гърдите — каза Аврора. — Ти докосвала ли си се някога, Кели?
— А ти?
Аврора кимна След това развърза панделките на нощницата си и показа гърдите си на сестра си.
— Развържи и ти нощницата си — каза й тя. Кели се подчини.
— Никога преди не съм го правила — каза Кели. — Отвратително ли е?
— Може би — отговори Аврора и хвана с длани кръглите си гърди. — Прави каквото правя аз, Кели.
Гърдите на Кели бяха малко по-големи от тези на сестра й. Имаха формата на конус и големи зърна. Тя срамежливо постави дланите си под тях и започна да ги милва с палци, както правеше Аврора. Зърната се втвърдиха под пръстите й. Тя обаче чувстваше раздразнение, каквото не беше изпитвала досега. Аврора затвори очи и въздъхна. Спусна ръката си надолу, захвърли нощницата си и зарови пръсти в гъстите къдрави косъмчета, които растяха между краката й. Кели гледаше с широко отворени очи как Аврора пъха един пръст между срамните си устни и започва да прави с него кръгообразни движения.
— Какво правиш? — попита тя шокирана.
— Направи го и ти — настоя нежно сестра й. — Мм, толкова е хубаво. Ако това е, което мъжът ще прави с мен, нямам търпение да се омъжа.
— Не мога да правя това — запротестира Кели, но беше очарована.
— Да… можеш — прошепна Аврора. — О! О! О! Толкова е хубаво, Кели. Хайде! Опитай. Ще се почувстваш така хубаво след това.
Малко нервно и припряно, Кели последва съветите на сестра си. Скоро по тялото й пропълзяха особени тръпки. Никога досега не се беше чувствала така. Не беше сигурна, че й харесва. Пръстите й бяха влажни и лепкави. Изглежда, тялото й изпускаше някакви сокове. А после тя потрепери и изпусна няколко въздишки: „Оох! — извика тя. — Оох!“
— Е, не беше ли хубаво? — попита дяволито Аврора.
— Не мисля, че ми хареса — каза Кели, стана от леглото и побърза да измие пръстите си. — Откъде си научила това? — Тя упорито и силно търкаше ръцете си.
Аврора сви рамене.
— Аз всъщност не съм го научавала. Просто го направих един ден и ми хареса. Валериън сигурно ще те докосва по този начин. Мисля, че соковете, които текат отвътре, са онова, което мама имаше предвид, като каза, че той ще те подготви. Предполагам, че израстъкът ще влезе по-лесно, ако си хлъзгава, отколкото ако си суха.
— Мисля, че е отвратително. Няма да го правя повече! — каза Кели.
— О, не бъди глупава, Кели. Разбира се, че ще го правиш. Ще ти се наложи, защото главното ти задължение е да раждаш деца на съпруга си. Може би ще ти хареса повече, когато те докосва Валериън. Целувал ли те е вече?
— Не му позволих — каза Кели.
— Е, но след сватбата ще трябва да му позволиш — каза Аврора с тон, който не търпеше възражение. После стана от леглото и завързва наново нощницата си. — Отивам да си лягам, мила. Щастливи сънища, сестричке. Ще ми липсваш. Ще се видим утре сутринта.
— Аврора!
Тя се обърна.
— Обичам те! — каза Кели.
— И аз те обичам — отговори Аврора и излезе от стаята.
Куфарите на Каландра бяха готови и я чакаха долу в салона. Когато пристигнеше „Ройъл Джордж“, щеше да се състои церемонията. Щеше да бъде поднесена закуска, а после двамата новобрачни и техните слуги щяха да отплават за Англия. Свещеникът щеше да се върне на остров Барбадос с лодка на плантацията „Сейнт Тимъти“ и всичко щеше да продължи както преди. Само Кели нямаше да е вече там.
Всички станаха много рано на другата сутрин. Напълниха ваните и се изкъпаха. Във всяка спалня беше поднесен чай. Камериерката на Каландра, Сали, беше толкова развълнувана, че повърна два пъти.
— Какво ти става? — попита Марта по-младото от нея момиче.
— Ще си отида у дома! — каза Сали. — Отново ще видя Англия и ще бъда камериерка на графиня!
Крепостният договор на Сали беше изтекъл преди няколко години. Тя винаги беше изпитвала носталгия по Англия, но досега не беше събрала средства, с които да пътува дотам. Беше продадена като работничка заради дългове. Можеше да преживее единствено като камериерка на Каландра. А сега господарката й я молеше да я придружи и тя беше изпълнена с вълнение.
— Не ми казвай, Марта, че и ти не копнееш да видиш отново Англия!
— За да останеш камериерка на графинята, ще трябва да подобриш начина си на говорене, Сали, мила — каза остро Марта. — Мислех, че все сме те научили на нещо през изминалите десет години. Трябва да говориш по-изискано. Иначе ще свършиш в същия бедняшки квартал, от който дойде.