— Господи, не! — възкликна Сали. Изглеждаше разтревожена. — Може би трябва да си остана тук, в Сейнт Тимъти.
— Хайде, не ставай дете — каза Марта. — Просто внимавай какво и как говориш и научи всичко, което можеш, от слугите на семейство Хоксуърт. През следващите две седмици се сприятели с Браун и му задавай повече въпроси. И като казвам да се сприятелиш, това не означава да отидеш и да съблазниш горкия човечец. А ако някой се опита да оспори мястото ти, бъди твърда и непрекъснато повтаряй, че си с Нейно благородие от деня на раждането й. Много малко хора биха оспорили това. Бъди мила и приятна, но не се доверявай на никого, докато не изядеш торба сол с него. Вдовстващата графиня сигурно си има любима слугиня. Сприятели се с нея и уважавай нейното мнение. Тя ще ти бъде силна подкрепа.
— О, Марта! Ще ми липсваш! — На грубоватото лице на Сали беше изписано благоговение. В сивите й очи се забелязваха сълзи.
— Хайде пък и ти — каза Марта уж недоволно. Но на нея също й се плачеше. Със заминаването на Сали тя нямаше вече да има близка приятелка от своята собствена класа. Но това щеше да трае съвсем кратко време, напомни си тя. Тя погледна през прозореца и възкликна: — Погледни към пристанището. „Ройъл Джордж“ се отправя към дока, а булката още не е готова!
Донесоха булчинската рокля на Кели. Беше сатенена, с цвета на лилиите. Деколтето беше кръгло, ръкавите — три четвърти. И деколтето, и ръкавите бяха украсени с дантели. Полите на роклята се отваряха отпред, за да покажат брокатената фуста, богато избродирана със златен конец. Полите бяха забодени на ханша й и падаха от двете страни на бедрата й, като се надипляха няколко пъти. Черната коса на Каландра беше вдигната на кок, а над лявото й рамо падаше един дълъг кичур. Не носеше никакви бижута, с изключение на перлените обеци и малък златен кръст. Тя внимателно пъхна обутите си в копринени чорапи крака в обувките от брокат, които бяха с нисък ток и избродирани златни рози. А после се огледа в дългото огледало.
Каландра Хоксуърт. Звучеше като име на благородничка. Каландра, графиня Фарминстър, помисли си тя и се изпъчи пред огледалото. Да. Изглеждаше като графиня. Щеше да има огромен успех в Англия.
— Красива съм — каза тя на глас, без да се обръща специално към никого.
— Да, вярно е — отговори Марта с усмивка. — Но когато стигнете в Англия, не забравяйте, че красотата е преходна, мис Каландра. Искам да чуя добри новини, когато се върнете тук.
Орейлия влезе в спалнята и се спря. При вида на дъщеря си постави ръка на сърцето си.
— О, мила, мила моя! Съвършена си! Приличаш на кралица. — Подаде на Каландра букет бели лилии и попита: — Къде е Аврора?
— Тук съм, мамо.
— Аврора влезе през вратата, която съединяваше спалнята й с тази на Кели. Роклята й беше почти еднаква с тази на сестра й. Само цветът беше различен — бледорозов. Долната фуста беше от кремав брокат. На нея бяха ръчно избродирани малки сини незабравки. Обувките й бяха розови. Косата й беше прибрана от двете страни на главата на букли. Единственото й украшение беше златен кръст, съвсем като този на сестра й.
— О, колко си красива! — възкликна доволно Орейлия.
На доведената си дъщеря тя подаде букет от розови хибискуси и зелени папратови листа. Джордж подаде глава през вратата.
— Капитан Конуей и преподобният мистър Едуардс пристигнаха. Младоженецът вече губи търпение. Готови ли са дамите?
— Придружи ме до долу, Джордж. После ще се върнеш за сестра си — каза Орейлия. Направи знак на двете камериерки да слязат с нея.
За един кратък миг двете сестри останаха сами.
— Сигурна ли си, че не съжаляваш? — попита Кели. — Това, което направи, е много великодушно, Аврора. Знам обаче, че татко не би го одобрил.
— Не съжалявам — увери я Аврора. — А и татко би желал преди всичко да съм щастлива. Ти също го знаеш. Бъди щастлива, Кели.
— О, знам, че ще бъда! Ще съм графиня и ще живея в Англия. Нямам търпение да стигна там и да стана част от обществото!
— А Валериън? Нима не мислиш за него? — Аврора беше леко обезпокоена от детския начин на мислене на Кели.
— Валериън? Е, той ще бъде мой съпруг. Какво друго може да има в нашите отношения? — отговори Кели. — Сигурна съм, че ще се разбираме прекрасно.
Джордж се върна:
— Хайде, малки сестрички. Време е. Излязоха от спалнята. Аврора вървеше първа и толкова бавно, та всички да имат възможност да се възхитят на Каландра. Разбира се, там бяха само слугите, капитанът на кораба и англиканският свещеник. Той стоеше с гръб към отворената врата на къщата. От лявата му страна беше графът, облечен скромно, но елегантно. Според модата, панталоните му достигаха до коленете, където бяха завързани. Надолу краката му бяха обути в бели чорапи. Жакетът му беше от черно кадифе, а жилетката — от бял брокат. На нея бяха избродирани черни гирлянди. Обувките му бяха украсени със сребърни катарами. Носеше дантелено жабо. Ръкавите му също бяха украсени с дантела. Когато стигна до свещеника, Аврора също застана от дясната му страна и се обърна, за да погледне към сестра си.