Кели вървеше грациозно. Малката й длан почиваше върху ръката на Джордж. Когато те двамата спряха пред преподобния мистър Едуардс, Валериън направи крачка напред. Джордж положи ръката на сестра си в неговата и зае мястото, което Валериън беше освободил. Тази сутрин Джордж щеше да изпълнява две роли — на брат и баща на булката.
— Скъпи близки, събрали сме се днес пред лицето на Бога, за да съединим завинаги този мъж и тази жена — поде свещеникът. Произнасяше думите с характерен напевен глас.
„Откога не съм ходила на църква?“ — запита се Аврора. Свещеникът беше дошъл от Барбадос и за смъртта на баща й. А преди това? Не можеше да си спомни. Баща й искаше да имат свещеник и на Сейнт Тимъти. Но винаги казваше, че без паство, това си е чисто пилеене на пари. Религията на робите беше различна от тяхната. Петимата членове на семейството и техните бели слуги не бяха достатъчни, за да се грижи за тях отделен свещеник. Ето защо служителите на църквата идваха само когато бяха необходими. „Това едва ли беше най-удобното разрешение — помисли си Аврора. — Когато отида в Англия, ще ходя на църква всяка неделя“ — реши тя. Англия. Каква ли съдба я очакваше там? Само времето можеше да каже. В следващите няколко минути в главата й се въртяха различни мисли. Най-после чу гласа на свещеника:
— Сега ви провъзгласявам за мъж и жена. — Той съедини ръцете им. — Това, което Господ е съединил, човекът не може да раздели. Амин. — Преподобният мистър Едуардс се усмихна на новобрачната двойка. — Можете да целунете булката, Ваше благородие.
Като знаеше колко е срамежлива булката, Валериън само леко докосна устните й със своите. Тя беше силно изненадана. Орейлия целуна дъщеря си, а после и графа.
— Толкова се радвам за вас двамата! — каза тя с очи, пълни със сълзи.
След това новобрачната двойка беше поздравена от роднините, от капитан Конуей и от слугите. После всички се качиха в трапезарията, където ги очакваше сватбена закуска. Докато те се хранеха, куфарите бяха изнесени от къщата, поставени в каретата и откарани на кораба. Когато и последният тост беше вдигнат, капитан Конуей стана от мястото си.
— Не искам да ви притеснявам, Ваше благородие, но колкото по-рано вдигнем котва, толкова по-бързо ще стигнем в Англия.
— Разбира се — съгласи се дукът. Изправи се и прегърна Каландра. — Сигурно искаш да се преоблечеш, мила. Сали заведи господарката си горе и не се бавете.
— Да, Ваше благородие — отговори Сали, както подобава. Тя и Марта бяха поканени на трапезата като най-старите и най-скъпите слуги на семейството.
Новата графиня Фарминстър се върна изненадващо бързо. Роклята, която носеше, беше също по последна мода. Беше от тафта, на която бяха щамповани весели цветя. Носеше широкопола сламена шапка, завързана под брадичката й със сини панделки. На ръцете си имаше дантелени ръкавици.
— Готова съм — каза тя, останала без дъх.
Орейлия заплака. И двете й дъщери се спуснаха да я успокояват.
— Знам, че проявявам глупост — съгласи се тя, но продължи да подсмърча.
— Ето, мамо, трябва да промениш решението си и да дойдеш в Англия с Аврора и Джордж през есента — каза й Кели.
Орейлия поклати глава.
— Не искам да пътувам по море — отговори тя. — Когато ти се родят деца, доведи ги някоя зима тук. Баба им ще иска да им се порадва, преди да умре.
— Стига, мамо — каза Аврора, с мъка потискайки смеха си. — Ще си жива още дълги години. Млада си още. Благослови Кели. Нека пътуването им бъде лесно и приятно.
Орейлия въздъхна, но направи това, което й предложи доведената й дъщеря. Целуна първо Каландра, после Валериън Хоксуърт и ги благослови.
— Грижи се за милото ми дете — настоя тя пред графа.
— Ще се грижа, мадам — обеща той.
Кели прегърна сестра си, брат си и най-накрая Марта.
— Ще очаквам с нетърпение да ви видя след няколко месеца.
Джордж се усмихна.
— Заедно — каза той.
— Като един! — завърши клетвата Аврора.
Валериън Хоксуърт беше озадачен. Тримата се засмяха на объркването му.
— Твоята съпруга ще ти обясни — каза Орейлия. — Хайде, тръгвайте, докато сърцето ми не е омекнало съвсем. Тогава може и да не ви пусна.
Тя поднесе носната кърпичка към устата си. Графът помогна на булката да се ками в откритата карета. Тръгнаха към пристанището. Капитан Конуей, Браун и Сали ги последваха в друга кола.