— Къде е Валериън? — попита Джордж. Багажът беше натоварен в една по-малка кола, с която щеше да пътува прислугата. — Мислехме, че ще дойде да ни посрещне.
— Валериън? Наистина не знам къде е. — Тонът на Кели беше безгрижен. — Може би е някъде из провинцията. Мили братко, били сме заблудени. Той притежава графска титла, но всъщност е фермер. Представете си! Фермер! Предпочита да прекарва времето с конете, говедата и овцете си. Нехае за изисканото общество.
— Няма значение, Кели — сряза я остро Аврора. — Ти носиш титлата „графиня“ и, доколкото мога да видя, не се нуждаеш от нищо.
— О, Аврора, колко е хубаво, че не си се променила! Не ти ли казах, Трехърн? И умът, и езикът й са много остри — обърна се тя към мъжа, който я придружаваше. Той беше много висок, строен и русокос. — Трехърн, това е сестра ми, Аврора. Аврора, мила, това е Чарлз, лорд Трехърн. Доведох го специално заради теб.
— И си поставила в неудобно положение и нас, и лорда — отговори й раздразнено Аврора. — Мислех, че знаеш, Кели, колко много мразя някой да избира мъжете, с които ще се запозная.
Не можеше да има съмнение за смисъла на думите й. Каландра се почувства извънредно неудобно, но това трая само един кратък миг. После Кели въздъхна.
— О, ти си все така заядлива! — оплака се тя.
Лорд Трехърн се беше усмихнал, като чу как Аврора се скара на сестра си. Сега той взе облечената й в ръкавица ръка и я поднесе към устните си.
— Мис Спенсър-Кимбърли, очарован съм да се запозная с вас, дори вие да не се радвате, че ме виждате.
Седмици наред Каландра му беше говорила за сестра си и за това колко добра партия е тя. А той имаше нужда от съпруга със състояние. Това момиче обаче беше прекалено интелигентно и нямаше да бъде лесно да го заблуди. Не беше като милата малка Каландра, която се интересуваше само от собствените си удоволствия. Той пусна ръката на Аврора.
— Кели — каза Джордж, — ти може и да си свикнала вече със студа, но ние не сме. Позволи ни да влезем в каретата. Къде ще ни заведеш?
— В Лондон! — усмихна се Кели лъчезарно. — Доста ще пътуваме, затова никъде няма да спираме. Трехърн се погрижи на няколко места по пътя да ни чакат отпочинали коне. Хайде, да тръгваме!
Щяха да пътуват петдесет мили. Спряха три пъти за смяна на конете. Два пъти спряха за храна и други необходими неща. Стопляха се малко около огъня и отново потегляха. Бяха влезли в пристанището на зазоряване. Стигнаха в Лондон по тъмно. Аврора беше премръзнала и изтощена. Кели беше бъбрила непрекъснато по време на цялото пътуване. Говореше за обществото, за модата и за последните клюки.
— Кралят ще се жени тази година — каза тя.
— Кралят ще се жени? Но той не е ли прекалено стар? — каза Джордж.
— О! Ти не знаеш, нали? Е — отговори си тя сама, — и откъде можеш да знаеш. Старият крал умря през октомври. Имаме прекрасен нов крал. Той ще се ожени за немската принцеса, Шарлот Мекленбург-Щрелиц. Той е много красив, кралят. — Изкикоти се. — Скучен, но красив. Знаехте ли за смъртта на стария крал? — Сниши глас. — Умрял на нощното си гърне! — Тя отново се закикоти силно. — Нощното си гърне! Разбира се, опитаха се да скрият клюката от обикновените хора, за да не стане кралят за посмешище. Но не успяха. Цяла Европа знае, че кралят умрял, докато седял на нощното си гърне.
— Колко подло от твоя страна да ни го казваш, Кели — скара й се отново Аврора.
— О, Аврора! — запротестира сестра й. — Ти си все така сериозна. Трябва да бъдеш по-весела. Иначе няма да успееш да си намериш съпруг. Мъжете, които се движат в обществото, не харесват умните жени.
Стори им се, че измина цяла вечност, докато каретата най-после спря пред къщата на граф Фарминстър. Оттам излязоха слуги, които поставиха стълби до вратите на каретата. Отвориха им вратите и им помогнаха да слязат. Аврора въздъхна благодарно, когато влязоха в топлата къща. Чу как зад нея сестра й дава нареждания на слугите относно багажа.
— Добре дошли в Англия, мис Спенсър-Кимбърли — чу тя един глас.
Тя вдигна поглед, докато сваляше ръкавиците си, и видя графа, който слизаше по стълбите.
— Благодаря, Ваше благородие — отговори учтиво. Той взе премръзналите й ръце в своите и отговори:
— Мисля, че преди доста време се споразумяхме, че ще ме наричаш Валериън, Аврора. Господи, страхувам се, че си премръзнала. Ела във всекидневната. Ще наредя да ти поднесат чай. Баба ми също дойде с мен от „Хоукис Хил“, за да ви посрещне. Чака ви.
Изкачиха се по стълбите и влязоха във великолепна стая. По тавана имаше гипсови гравюри. Горе стените бяха обточени с гипсови корнизи. Килимите бяха дебели и приятни на цвят. По стените висяха превъзходни картини, повечето — портрети. Мебелите бяха от махагон, но не приличаха на тези, които се използваха в Западните Индии. Бяха тапицирани. На прозорците висяха тежки кадифени завеси. От двете страни на камината имаше по един каменен лъв. Огънят в нея беше буен. Пламъците сгряха и тялото, и сърцето на Аврора. До огъня седеше възрастна белокоса жена. Тя стана да ги посрещне.