— Бабо, това е мис Спенсър-Кимбърли — каза графът. — Аврора, това е баба ми, графиня Фарминстър.
Аврора направи грациозен реверанс.
— Приятно ми е, мадам — каза тя.
Мери Роуз Хоксуърт впери острия си поглед в Аврора. Защо лицето на момичето й се струваше познато? Въобще не приличаше на глупавата Каландра.
— И на мен ми е приятно, мис Спенсър-Кимбърли — отговори тя на момичето. После, като видя, че Аврора потрепери, каза: — Елате до огъня, мила. Разбира се, вие не сте свикнали с времето в Англия.
— Страхувам се, че не съм. Капитан Конуей ме увери, че кръвта ми ще стане по-гъста и няма да чувствам така остро студа.
Старата графиня се засмя и поведе момичето да седне до огъня. Внукът й дръпна шнура на звънеца. Появи се прислужник, когото графът изпрати за горещ чай. Отвън, от антрето, се чу смехът на Кели. Тя извика сестра си.
— Ние сме в източната всекидневна — отвърна графът.
Кели се втурна в стаята. Джордж и лорд Трехърн я следваха по петите.
— Хоксуърт! — извика тя изненадано. — Какво те доведе тук от провинцията? — После изгледа изпитателно старата графиня. — О! Баба също е дошла! Добър вечер, мадам.
И тя се поклони на старицата.
— Каландра — звучеше студеният отговор.
— Не те очаквахме, Хоксуърт — каза Каландра.
— Очевидно е, че не сте — отговори й той. — Добър вечер, Трехърн. — После се обърна и каза: — Добре дошъл в Англия, Джордж. — Двамата мъже си стиснаха ръцете. — Ела да се запознаеш с баба ми.
На Аврора й се струваше, че между Кели и съпруга й нещо никак не е наред. Бяха любезни и учтиви един с друг. Но в отношенията им имаше студенина. Странно, но тя съжаляваше по-силно графа, отколкото сестра си. Младата жена, която весело бъбреше в тази стая, не беше сестрата, която тя помнеше. Само един поглед към Джордж й беше достатъчен, за да разбере, че и той мисли като нея. Появи се икономът с тежък сребърен поднос. Върху него имаше чайник, чаени чинийки и чаши и огромна чиния. А в нея имаше тънки филийки, намазани с масло и оформени в триъгълник, също така и тънки резенчета плодов кекс.
— Чай? О! Не, не, не! — развълнува се Кели. — Ще отпразнуваме пристигането на сестра ми и брат ми с шампанско. Донесете една бутилка от мазето! — нареди тя на иконома.
— Кели, много ми е студено — каза й Аврора. — Искам чай.
— Е, добре. Останалите ще пием шампанско! — заяви Кели. — Аврора, надявам се, че мрачното ти настроение се дължи на изтощението. Сигурна съм, че няма да бъдеш скучна гостенка.
— Не знаех, че аз и Джордж сме тук, за да те забавляваме, Кели — отговори й Аврора.
— Браво, момиче! — каза й нежно старата графиня.
— Трехърн — изведнъж рече графът, — благодаря ви, че сте придружили съпругата ми до Доувър. Предполагам, че сте зает на друго място тази вечер. Ние ще ви извиним.
Чарлз, лорд Трехърн, се поклони на граф Фарминстър с лека сардонична усмивка.
— Желая ви приятна вечер, Ваше благородие — каза той и излезе от стаята.
— Но аз не искам той да си отива! — каза Кели ядосана и затропа с крак.
— Той стоя повече, отколкото е редно, и вече не е добре дошъл — отговори спокойно съпругът й.
— Винаги ми разваляш удоволствието! — оплака се Кели. — А сега ми причини и главоболие. Отивам да си легна, Хоксуърт, и не искам никой да ме безпокои.
— Разбира се, мила моя — каза графът спокойно и й се поклони. — Да те придружа ли до спалнята ти?
— Не! — каза Кели остро и побърза да излезе от стаята.
Настъпи тишина, която дълго време никой не се осмели да наруши. Джордж Спенсър-Кимбърли се чувстваше извънредно неудобно. Старата графиня беше ядосана. По лицето на Валериън Хоксуърт беше изписано изражение, което Аврора не успяваше да разгадае. Тя каза.
— Какво се е случило със сестра ми? Като че ли вече не я познавам.
— Страхувам се — отговори старата графиня, — че тя се остави да бъде съблазнена от обществото. И преди съм виждала това да се случва с младите дами. — Тя щедро наля от ароматния чай в една дълбока чаша и я поднесе на Аврора. — С Каландра е още по-лошо, защото до идването си в Англия тя не е била в контакт с обществото. Каза ми, че през целия си живот е живяла на Сейнт Тимъти и дори не е ходила на остров Барбадос. Защо, за Бога, баща й не я е пуснал дори до Барбадос?