— Мисля, че баща ни не беше наясно, че аз и Кели порастваме и се превръщаме в млади жени — каза Аврора тихо. Отпи от чая. Беше горещ и силен. Отпи още една глътка и постави чашата на малката масичка. — Дори не знаехме за брачния договор, докато не пристигна писмото ви, мадам. Едва тогава брат ми Джордж отвори чекмеджето на татко и намерихме нашето копие от договора. Ако Валериън беше пристигнал без предупреждение от ваша страна, щяхме да изпаднем в шок.
Графинята кимна.
— Моят покоен съпруг и вашият баща са били замесени от едно и също тесто — каза тя. — Няма нужда да безпокоим жените, докато не се налага, имаше навик да казва моят Джеймс. — Тя поклати глава. — Като че ли жените не могат и сами да вземат решения. Е, ние можем и сами да се грижим за себе си, но се преструваме, че не можем, за да угодим на тях. — Тя отново впери острия си поглед в Аврора. — Ти си много по-разумна от сестра си, нали, дете?
— Ние сме различни, мадам, трябва да призная това. Но ние сме сестри и се обичаме. Кели ме нарича интелектуалка. Ако любовта ми към знанието заслужава това прозвище, предполагам, че съм такава.
— Чувстваш ли такова нетърпение да се представиш в обществото като сестра си? — попита старицата.
— Мисля, че малко се страхувам от обществото — беше отговорът на Аврора. — Това, което видях от Англия по пътя, ми хареса. Но когато пристигнахме в града, се почувствах неудобно. Предполагам, защото не съм свикнала с толкова много хора и сгради. Вярвам, че ще предпочета да остана в „Хоукис Хил“ — заключи Аврора.
— Живяла съм в Англия през целия си живот — отговори старата жена. — И също предпочитам „Хоукис Хил“. — Тя се усмихва, погледът й отново беше прикован в лицето на Аврора. Защо й се струваше така познато това лице? — Валериън! — повика тя внука си. — Доведи мистър Спенсър-Кимбърли по-наблизо, за да мога да го разгледам по-добре.
Графът изпълни молбата й с широка усмивка, предназначена за младежа.
— Ще трябва да изтърпиш всичко това — каза му той тихо.
Графинята разгледа младежа особено внимателно. Средно тъмна кестенява коса. Лешникови очи. Набита фигура. Среден ръст. Нищо не го отличаваше от другите младежи, но той носеше дрехите си елегантно и беше приятен на вид, макар чертите на лицето му да не бяха забележителни.
— Мисля, че ще успеем да ви намерим подходяща съпруга, мистър Спенсър-Кимбърли. Не тук, в Лондон, разбира се. Тук има прекалено много глупави момичета и такива, които гонят чуждото богатство. Може би в „Хоукис Хил“. Добро и разумно провинциално момиче, което ще бъде добра майка дори в сърцето на Западните Индии.
— Ще ви бъда много признателен за помощта и съветите, Ваше благородие — отговори Джордж искрено. Гледаше приятелски старата дама.
— Вие можете да се похвалите и с приятни маниери — засмя се графинята. — Съвсем различни сте от моята снаха, трябва да призная това. Изненадана съм, че сте възпитани от една и съща майка. Сигурно е от наследствеността. — Тя се изправи на крака. — Ще заведа мис Аврора до спалнята й, Валериън. Момичето може да заспи на крака. Денят е бил дълъг и уморителен за тях. Ела, момиче, да оставим малко господата сами.
Тя поведе Аврора вън от стаята. Икономът влезе, за да разчисти масата от приборите.
— Донеси ни уиски — нареди му графът. Най-сетне останаха сами. Разположиха се около огъня. В ръцете си държаха тежки кристални чаши. Джордж погледна графа право в очите и каза:
— Какво става между теб и Кели, Валериън? Никога преди не съм я виждал да се държи по начина, по който се държа днес. Очевидно, нещо се е объркало още в деня, в който сте се срещнали.
За един кратък миг Валериън се изкуши от мисълта да каже на Джордж, че какъвто и да е проблемът, това не е негова грижа. Но после размисли и каза:
— Грешка беше, че се ожених за момиче, което не познавах. Вината е моя. Ако бях останал на Сейнт Тимъти няколко месеца, вместо да бързам да се върна в Англия за сезона на конните надбягвания, щях да разбера, че сестра ви е все още дете. Тя дори не искаше да консумираме брака си, докато не стигнем в Англия. Страхуваше се, че другите пътници на борда могат да ни чуят. Аз неохотно се съгласих. Както и да е. Каландра не харесва самия акт. Студено и без чувства се отнася към него. Уверявам ви, че не съм нито груб, нито невнимателен любовник. Тя не обича да идва с мен в провинцията. Преди три месеца избяга в Лондон без моето разрешение. Мислех, че ако я оставя тук до вашето идване, страстта й към забавления ще утихне. Но не стана така. Сметките й за дрехи са скандални. Наредила е да направят нова карета за нея. Цялата й вътрешност ще бъде облицована с червено кадифе. Някои от частите й ще бъдат от сребро. Вътре ще има кристални лампи. Отишла е сама до Тетърсол и купила два коня. Единият — снежнобял, а другият — съвсем черен, за да теглят проклетото нещо. Знаете ли колко ми струва това, Джордж? Бих й позволил всичко, само ако изпълнеше дълга си и ми дадеше наследник, но тя не иска! Не искам да ви шокирам, не искам да бъда и неделикатен, но няколкото пъти, когато успях да правя любов с Каландра — повярвайте ми, Джордж, това беше едва дузина пъти през всичките тези месеци — сестра ви лежеше тихо и неподвижно, с глава, извърната настрани, като че ли не може да понесе да ме гледа. Не е лесно да се възбуди страстта при такава ледена студенина. Честно казано, предпочитам да не правя любов с нея, но имам ли избор? Тя е моя съпруга.