Джордж поклати глава, изненадан от признанията на графа.
— Валериън, не знам какво да ти кажа. Не бих могъл да си представя, че Кели може да се отнася така с теб. Наистина съжалявам.
Сега Валериън Хоксуърт поклати глава.
— Грешката не е твоя, Джордж. Радвам се, че най-после ти и Аврора пристигнахте. Ще останем в Лондон няколко седмици, а след това ще се върнем в „Хоукис Хил“. Каландра също ще дойде, дори да се наложи да я дърпам за косата през целия път. До гуша ми дойде от нейните детинщини! До гуша ми дойдоха нейните приятели! Мъже като Трехърн, които не се славят с добра репутация. Каландра не умее да подбира приятелите си. Време е вече да изпълни задължението си и да ми даде наследник. Няма да се върне в Лондон, докато не роди дете!
Двамата мъже поговориха още малко около огъня и изпиха всичката кехлибарена течност, която беше в бутилката. После графът придружи Джордж до спалнята му и му пожела „лека нощ“.
— Уикъм — каза Джордж, когато остана насаме с камериера си, — знаеш ли в коя стая е настанена мис Аврора?
Камериерът кимна.
— Да, сър.
— Иди и попитай Марта дали сестра ми е още будна.
Камериерът бързо излезе и се върна след няколко минути.
— Още не си е легнала, сър. Последвайте ме.
Поведе господаря си по коридора, почука на вратата на стаята и отвори, за да мине Джордж. Той влезе и завари сестра си в леглото, по нощница и с нощна шапчица, да пие още чай.
— Още ли ти е студено? — попита я, като посочи с ръка пухената завивка, с която се беше покрила.
— Започвам най-после да се стоплям — каза тя. — Какво ти каза графът? Какво е станало с Кели? Марта, донеси стол на брат ми. Можеш да останеш.
Джордж седна на подадения му стол и предаде думите на графа.
— Валериън е бил много търпелив през цялото време и е проявил разбиране. Страхувам се, че вината въобще не е негова — заключи той. — Ти самата днес беше шокирана от поведението й, Аврора.
Тя кимна.
— Да — призна. — Това момиче никак не прилича на Кели. — И въздъхна. — Това, което ми каза старата графиня, потвърждава думите на Валериън. Каква бъркотия.
— Трябваше вие да се омъжите за него, каквато беше и волята на баща ви — каза Марта мрачно. — Но вие винаги сте били опърничава. Вижте сега до какво докарахте нещата.
— Много е късно за съжаления — каза Аврора. — По-добре да поспим. Утре ще видим какво можем да направим, за да помогнем на Кели и на графа. Сигурно все нещо може да се направи.
— Последния път, когато вие тримата направихте нещо… — поде Марта.
— Не ни се карай, Марта — каза Джордж и стана. Наведе се и целуна сестра си. — Лека нощ, Аврора.
Когато отвори вратата, той бързо целуна и Марта по бузата. В следващия миг беше изчезнал.
— Малък дявол! — измърмори Марта. Но вече не беше ядосана.
Каландра не била променила навиците от детството си. Не ставала от леглото преди пладне, каза им Сали. Беше спретнато облечена с сива униформа и бяла дантелена шапчица. Изглеждаше много красиво. Но и тя като господарката си се беше променила. Изпитваше превъзходство пред Марта и се държеше с нея високомерно. Отговаряше остро на запитванията, което не се хареса на възрастната жена.
— Мисля, че си вири носа — каза Марта кисело.
Постави подноса със закуската в скута на Аврора. На него имаше изящен сервиз от китайски порцелан и прибори от тежко сребро. Закуската се състоеше от яйца на очи, гъст сметанов сос, превъзходна шунка, пресен хляб, масло и мед.
— Оставих чая на масичката до леглото, мис — каза Марта.
Аврора яде с по-голям апетит, отколкото мислеше, че е възможно. Всичко беше направо превъзходно и умело приготвено. Когато изяде и последните трохички и започна доволно да отпива от чая, на вратата се почука. Камериерът на графа, Браун, стоеше навън в коридора. Графът питал дали мис Аврора иска да приготвят карета, за да излезе да разгледа града. Разбира се, брат й щял да я придружава, каза Браун сериозно.