— Кажете му, че искам — отговори Аврора.
Напълниха ваната й. Тя се изкъпа, а после се облече. Марта внимателно подреди косата й, която за първи път от седмици насам беше без полепнала по нея морска сол. Когато се приготви, Аврора плътно се загърна в кожената наметка. Камериерката й подаде чифт кожени ръкавици.
— Сега вече съм сигурна, че няма да ви е студено — каза й тя.
Пристигна Джордж и придружи сестра си до широкото антре, където ги чакаше графът.
— Добро утро — поздрави ги той. — Каретата ни чака отвън. Сигурен съм, че днес следобед ще искате да прекарате известно време с Каландра. Нали, Аврора? Затова реших тази сутрин да се разходим из Хайд Парк. Сигурно все още сте уморена от пътуването. Има ли нещо специално в Лондон, което искате да видите?
— Може ли да посетим Британския музей? — попита тя.
— Разбира се — отговори той.
После й каза, че музеят е отворен само по три часа на ден и билети трябва да се купят седмици преди това. Но бил сигурен, че ще намери.
Къщата на семейство Фарминстър се намираше на западната страна на площад „Гросвенър“. Беше построена през 1740 година от червени тухли и с каменни украси. Издигаше се на три етажа. Завършваше с тавански помещения, в които живееше прислугата.
— Ако беше по-топло — каза графът, когато се разположиха в превозното средство, — щяхме да се возим в открита карета. Но се надявам, че и през прозорците ще успеете да видите достатъчно.
Конете плавно потеглиха. Излязоха на „Гросвенър стрийт“, която водеше направо към Хайд Парк. Аврора беше доволна, когато разбра колко близо са до него. Паркът беше красив с вечнозелените си борове и ели. В него имаше много езера и рекички. От „Гросвенър стрийт“ преминаха в „Парк Лейн“. Графът им обясни, че някога паркът бил ловна територия за краля, но миналия век бил отворен за обществото. В него все още можело да се срещнат няколко вида сърни и елени. Последната кралица Керълайн много обичала красивите пейзажи. Работела съвместно с най-добрите архитекти, за да направят парка възможно най-красив. Последното сътворение на техния гений било езерцето „Сърпънтайн“, от което извирала рекичката „Уестборн“.
— Днес просто ще се разходим из парка — каза Валериън. — Още не сте свикнали със студа и не можете да се разхождате пеш. Баба много ще се ядоса, ако настинете по моя вина. Да не споменаваме колко ядосана ще бъде Каландра, защото тя сигурно прави велики планове. Ще иска да ви заведе на всички модни партита.
— Мисля, че музеят ще ми хареса много повече от партита — отговори Аврора. После добави: — Джордж ми каза за отчуждението, което се е породило между вас и сестра ни. Ще направя всичко възможно, за да посоча на Кели къде греши тя.
Валериън Хоксуърт поклати глава.
— Много си мила, Аврора, но мисля, че задачата ти е неизпълнима. Познавам те малко по-добре, отколкото познавах Каландра, когато се оженихме. И все пак смятам, че ти щеше да ми бъдеш по-добра съпруга от сестра си. Колко жалко, че не ти беше тази, за която трябваше да се оженя.
Аврора се изчерви.
— Прости ми — побърза да каже графът. — Смутих те, а не исках да правя това. — Взе облечената й в ръкавица ръка — Ще ми простиш ли, Аврора?
Тя кимна. Не беше способна да отрони и звук. Молеше се на Бога да не позволи той да узнае истината. Тогава никога нямаше да й прости. Дори още по-лошо — гневът му щеше да е насочен към Джордж и към майка им.
— Мисля, че баба ти е много мила. Тя е превъзходна дама — каза Джордж, опитвайки се да запълни неудобната тишина. — Бих искал мама да можеше да се срещне с нея.
Когато се върнаха в къщата, Каландра беше будна и викаше сестра си. Аврора се извини и изтича при нея. Кели седеше в леглото. Изящна дантелена нощна шапчица покриваше черната й коса. Пиеше чай.
— Къде бяхте? — попита тя.
— Валериън ни разходи из парка.
— Колко скучно — каза Кели.
— Той ще ни уреди посещение в Британския музей — продължи Аврора. — Нямам търпение да видя експонатите.
Каландра завъртя лешниковите си очи към тавана.
— Аврора, какво ще правя с теб? Ако искаш да си хванеш съпруг, не бива да показваш интелекта си. Мъжете не харесват умните жени. Ще преумориш очите си в онзи скучен музей. Трябва да приличаш на жена, да бъдеш очарователна. Мъжете харесват това. Аз съм много популярна сред джентълмените в обществото. И ти трябва да бъдеш такава.
Аврора се засмя.
— Ти наистина си в свои води, Кели. Но какво ще кажеш за задълженията, които имаш към Валериън? Първо трябва да го дариш с едно-две деца. Тогава ще можеш да си позволяваш всякакви волности.