— Ако родя, ще съсипя фигурата си — каза Кели. — Лейди Стандиш ми каза, че обиколката на талията й се увеличавала с три сантиметра всеки път, когато дарявала съпруга си с дете. Когато била на моята възраст, талията и била четирийсет и пет сантиметра. А сега е седемдесет!
— Мъжът очаква жената да роди деца — търпеливо продължи Аврора. — Роди му няколко. Валериън ми изглежда добър човек. Баба му също много ми харесва. Щастлива си с новото си семейство, Кели.
— Аз не харесвам старицата. Тя ме мрази, Аврора! И не одобрява поведението ми, но аз пет пари не давам — каза Кели.
— Тя ще те одобри, когато дариш внука й с наследник, Кели — отговори Аврора. — Семейство Хоксуърт са благородници с древно потекло. Няма причина родът им да отмре. Трябва да престанеш да мислиш само за себе си, малка сестричке. Изпълни дълга си.
— Тази вечер ще има бал в дома на графинята на Девъншир — каза Кели. — Ние всички сме поканени. Трехърн ще бъде там и ще те търси. Той е чудесен, нали?
— Аз го намирам малко отблъскващ — каза Аврора. А после: — Ще помислиш върху думите ми, нали, Кели? Мама също няма да е доволна, като узнае за поведението ти. Не знам какво да й пиша в писмото си. Не може да я заблуждаваме вечно, макар да ни дели цял океан. След като й опиша всичко, което съм видяла в Лондон, няма да имам извинение и ще трябва да й пиша как се е променил характерът ти. Е, вече те предупредих.
— О, не постъпвай така подло с мен! — извика Кели и се опита да изцеди няколко сълзи от очите си.
— Никога не си успявала да плачеш, когато пожелаеш — засмя се Аврора. — Аз въобще не ти съчувствам. Държала си се ужасно. А сега трябва да се промениш, Кели.
— Ти никак няма да ей забавна, знаех си — оплака се Кели. — Не знам защо въобще си си направила труда да дойдеш до Англия.
— Мисля, че моето идване е за добро — каза Аврора. — Спомни си, че ако не бях аз, ти нямаше да си графиня.
— Ужасно е да казваш това, Аврора!
— Но е вярно.
— Сега съжаляваш, нали? — заяде се Кели. — Съжаляваш, че не изпълни желанието на татко. Е, ти имаше своя шанс. Сега аз съм графиня Фарминстър и имам намерение да си остана такава!
— Кога — попита я Аврора, — кога съм те молила да ми върнеш подаръка, Кели? Женитбата ти беше подарък от мен. Не искам да го получавам обратно. Не те моля затова. Просто ти напомням, че имаш задължения към Валериън Хоксуърт. Трябва да ги изпълниш. Едва тогава ще можеш да се отдадеш на удоволствията като разглезено дете! — Тя се изправи. — Не искам да ходя на този проклет бал!
И излезе като вихрушка от стаята.
— По-добре внимавайте с нея, Ваше благородие — каза Сали. — Тя може да ви заеме мястото.
— Ти се забравяш — каза Кели студено и подаде на камериерката чашата си. После се облегна отново на възглавниците. Изражението на лицето й беше замислено, а очите й гледаха пресметливо. Най-после тя каза: — Новата бална рокля. Онази, тюркоазената, със златните дантели. Поднеси я на сестра ми заедно с моите извинения. Кажи й, че искам да я облече довечера.
— Ваше благородие — отговори Сали, — тази рокля не е подходяща за девица, която си търси съпруг.
— Права си — съгласи се Кели. — Какво друго имам, което може да е подходящо?
— Роклята в ябълков цвят, Ваше благородие. Деколтето е украсено с малки копринени цветя. Дантелите й също са прекрасни.
Кели кимна.
— Занеси й я. За мен тя е сладникава. Въобще не мога да разбера защо съм я купила.
Сали занесе роклята в спалнята на Аврора. Когато Марта й отвори вратата, тя каза:
— Нейно благородие мисли, че тази рокля е подходяща за Аврора. Иска да я види облечена в нея довечера на бала. Приготви господарката си за десет часа.
— Десет часа! — възкликна Марта. — По това време уважаващите себе си хора са в леглата си, Сали.
— В Лондон, в обществото, благородниците започват баловете си в десет часа. Ще свикнете да стоите будни до два-три часа сутринта. Аз вече свикнах.
Марта пое роклята и заклати учудено глава. Сали забърза по коридора.
— Танцуват почти до зори. Това не е правилно! — мърмореше Марта след отдалечаващата се Сали.
— Казах на Кели, че няма да ходя на бала — каза Аврора. — О, Марта, Кели е станала такава егоистка!
— Тя винаги си е била егоистка — отговори Марта. — Само че на Сейнт Тимъти нямаше толкова изкушения. Не се тревожете, мис. Тази рокля е най-красивата, която съм виждала. Струва ми се, че не е обличана нито веднъж. Ще изглеждате прекрасно в нея. Не искам да слушам повече, че няма да отидете на бала. Разбира се, че ще отидете. Майка ви ще бъде много ядосана, ако не се възползвате от всички възможности, които ви се предоставят.