И тя окачи роклята в гардероба.
— Радваш ли се, че се върна в Англия, Марта? — попита Аврора.
— Все още не знам, мис. Бях на двайсет и пет години, когато родителите ми починаха и аз заминах. А сега съм прехвърлила четирийсетте. Най-добрите си години прекарах на служба при вас, мис. Предполагам, че ще се чувствам най-щастлива там, където сте вие.
Аврора прегърна възрастната жена.
— О, Марта, наистина те обичам!
Камериерката се изчерви. Беше доволна.
— Хайде, ще ме смачкате, мис Аврора — скара й се нежно тя.
Часовникът върху камината удари един.
— О, трябва да отида при другите в трапезарията. Снощи старата графиня ми каза, че в един сервират обяда. В ред ли е косата ми?
— В безупречен вид е — отговори Марта. — Побързайте, мис!
Аврора влезе в трапезарията малко след като другите се бяха настанили. Тя се поклони на старата графиня и се извини за закъснението си.
— Глупости, дете, ти пристигна точно на минутата — отговори й старицата. — Валериън ми каза, че ви е завел на разходка в Хайд Парк. Забавлявахте ли се?
— Много — каза Аврора. — Почувствах радост и облекчение, че близо до къщата ви има такова прелестно местенце.
— Малко късче природа в този оживен град — каза Мери Роуз Хоксуърт с усмивка. — Точно затова настоявах съпругът ми да купи къща на Гросвенър Скуейър. „Щом ще ми се налага да посещавам Лондон, трябва да бъда близо до парка“, казах му. Разбира се, посещавам Лондон колкото се може по-рядко — завърши тя със сподавен смях.
— Каландра ми каза, че тази вечер ще ходим на бал у графинята на Девъншир — каза Аврора.
— Така ли? — старицата беше изненадана. — Сестра ти очевидно е забравила да каже и на мен. Ще говоря с нея след обяда. Тя не е достатъчно възрастна, макар да е омъжена, не може да бъде твоя придружителка. Трябва да ви придружава уважавана матрона. В противен случай хората ще си създадат лошо мнение за вас.
— За мен ще бъде облекчение да дойдете и вие, мадам — призна честно Аврора. — Струва ми се, че Кели има намерение да ми натрапи онзи свой приятел, лорд Трехърн. Аз не го харесвам. Щом вие ще сте до мен, вярвам, че двете ще успеем да го отблъснем.
Старицата се засмя. Но бързо стана сериозна отново.
— Проявявате мъдрост, като не се поддавате на чара на Трехърн. Той е красив дявол, трябва да му се признае. Но дивеча, който преследва, е жена със състояние.
— Няма да се докопа до моето — твърдо рече Аврора. — Няма да се отделя от вас, мадам.
— Ще ти се наложи, момиче, ако искаш да танцуваш с най-изисканите джентълмени в Лондон — каза старата дама.
— Само с вашето одобрение — отговори й Аврора. — Ще разчитам на вашето знание и преценка.
Мери Роуз Хоксуърт кимна и си сипа от супата. Защо това момиче й се струваше познато, запита се тя за петнайсети път от снощи насам. И преди беше виждала това лице. Но къде? Колко жалко, че Валериън не се ожени за това разумно момиче, вместо за онази празноглава Каландра Кимбърли. Каландра. Приятелството й с лорд Трехърн беше обезпокоително. Вдовстващата графиня не беше толкова стара, че да не е чула клюките по адрес на Трехърн. Те наистина бяха отвратителни. Беше сигурна, че Каландра не поставя рога на внука й. Тя беше прекалено студена жена. А и не беше по вкуса на Трехърн. Разбира се, той беше интелигентен, остроумен и забавен. Тези му черти привличаха Каландра. Тя искаше да се ползва с благоволението му, защото Трехърн познаваше абсолютно всички в Лондон. Беше достатъчно глупава да мисли, че ако успее да го ожени за сестра си, той ще й бъде вечно благодарен.
Е, това нямаше да се случи, защото тя нямаше да позволи. Щеше с всички сили да се противопоставя на този брак. Аврора беше достатъчно интелигентна, за да прозре под външността на Трехърн. Нямаше да му е лесно да я заблуди. Старицата започна да мисли кои джентълмени ще бъдат подходяща партия за Аврора. Но нито един не й дойде наум. Може би щеше да измисли нещо, когато се върнат в провинцията. Всъщност нейният внук щеше да бъде идеалният съпруг за нея, а тя — идеалната съпруга за него. Колко жалко, че съдбата се беше разпоредила другояче. Ако преди година не беше изпратила Валериън на Сейнт Тимъти, а беше поканила семейството на Каландра в Лондон, нещата можеха да се развият различно. Тя щеше да види, че Каландра не е подходяща за внука й, и щеше да избере Аврора.
— За какво мислиш толкова, бабо? — попита я графът.
— Нищо важно, мило момче — отговори му графинята.
Глава 5
Аврора не беше сигурна дали изтеклият месец беше най-добрият, или най-лошият в живота й. Лондон беше вълнуващ град, но беше изтощително да се живее в него. Валериън беше успял да се снабди с два билета за Британския музей, който се намираше в Блумсбъри. Джордж беше отказал да отиде дотам. Извини се, че антиките не го привличат. Графът беше придружил Аврора. Началото на музея било поставено от сър Ханс Слоун, лекар и колекционер. Той беше предложил на Парламента да купят неговата колекция от произведения на изкуството, антики и сбирката му по естествена история на половин цена. Парламентът беше приел със задоволство. Същата година бяха закупили и колекцията ръкописи на графиня Портланд. Музеят беше отворен преди две години и беше вече много известен.