Аврора много се зарадва на посещението. Беше изненадана обаче, че също толкова се забавлява на Церемонията на ключовете, която всяка вечер се разиграваше в Тауър. На този ритуал я придружаваха графът, брат й и старата графиня. Каландра не беше пожелала да отиде с тях. Беше извъртяла очи към небето и беше казала, че интересът на Аврора към забележителностите започва да става досаден. За интелекта й вече се говорело с неодобрение сред приятелите на Каландра. Аврора просто се беше засмяла и беше посетила кулата Тауър в компанията на другите.
Церемонията се наблюдаваше от един от покривите. Видяха как главният дворцов страж, в червено наметало и шапка от времето на Тюдорите, с фенер в ръка, тръгва към кулата. В облечената си в ръкавица ръка държеше ключовете на древната крепост.
— Придружители за ключовете — извика той високо.
Четирима дворцови стражи застанаха до него и с маршова стъпка преминаха през вратата, която водеше към първата кула. Изминаха разстоянието до средната кула. Преминаха през още една врата, която главният страж заключи. Заключиха последователно всички врати, докато стигнаха до Кървавата кула. Тогава от нея излезе друг страж и извика страшно:
— Стой! Кой е там?
— Ключовете — отговориха му.
— Чии ключове?
— Ключовете на кралица Елизабет.
Тогава пазителят на Кървавата кула протегна ръце към ключовете. Всички свалиха шапките си и извикаха:
— Бог да пази кралица Елизабет!
— Амин! — отговори пазителят на Кървавата кула.
— Колко вълнуващ трябва да е бил ритуалът в онези дни — каза Аврора по-късно, когато каретата се носеше към поредния бал. Струваше й се, че баловете нямат край. С изненада установи, че никак не се забавлява на тези балове. Не можеше да разбере защо Каландра толкова много ги харесва. Знаеше, че сестра й е много разочарована от нея, но не можеше нищо да направи.
Нито един от младите мъже, които й бяха представени, не успя да привлече вниманието й. Някои бяха млади и нетърпеливи, но бяха изключително невежи за джентълмени от висока класа. Имаше също така нехранимайковци и развратници. Бяха й представени и по-възрастни мъже, които си търсеха втора и дори трета съпруга Нейният доход беше удобен за тях и я правеше добра партия за женитба. Но също така беше истина, че някои от мъжете бяха привлечени от нея само защото не беше родена в Англия, а в колониите. Най-лоши бяха суетните контета. Те бяха ужасно груби. Държаха се с нея така, като че ли й правят голяма услуга само като говорят с нея. Аврора не мислеше, че висшето общество й допада. Жените едва ли бяха по-добри. Момичетата на нейната възраст не я поглеждаха, защото тя им беше съперница. Техните майки, шепнешком, напомняха на всички, които ги слушат, че Аврора е сестра на онази глупава и не дотам уважавана графиня Фарминстър. Говореха за начина, по който графинята се държи с лорд Трехърн, и то под носа на съпруга си. Сестра й може и да изглежда невинна и девствена като току-що паднал сняг, може и да притежава добър доход, както твърдят клюките, но дали наистина е такава, за каквато се представя? И кое уважаващо себе си семейство ще приеме точно това момиче за снаха? Човек трябва много да внимава. Така говореха майките, за да привлекат вниманието върху собствените си дъщери. Аврора прекрасно разбираше какво става около нея.
Графът беше променил първоначалните си намерения и те бяха останали в Лондон малко по-дълго. Но сега той беше готов да се върне у дома, в Хиърфорд. Каландра беше бясна. Тя не искаше да си тръгва, но не намери съюзници дори в лицето на брат си и на сестра си. И на двамата им беше омръзнало да живеят в Лондон. Те щяха да напуснат града с удоволствие. Каландра беше много огорчена и в лошо настроение. Валериън беше непоколебим. Като зърна в коридора камериерката на жена си, той я попита:
— Доволна ли си от положението си, Сали?
— О, да, Ваше благородие — отговори тя и се поклони ниско.
— Искаш ли да запазиш мястото си?
— Да, Ваше благородие. — Сали нервно пристъпваше от крак на крак.