— На кого си при служба? — Дукът заплашително се извиси над момичето.
— При Нейно благородие — прошепна Сали. И изведнъж изпита страх.
— Не, Сали, ти не си на служба при Нейно благородие. Може да прислужваш на Нейно благородие, но аз съм те наел на работа. Аз ти плащам заплатата. Живееш под моя покрив и се храниш с моята храна. Аз ти давам дори парите за дрехите. Сега разбираш ли при кого си на служба?
— Д-д-да, Ваше благородие — заекна тя.
— Предполагам, щом си доволна от съдбата си, искаш да останеш на работа при мен. За да успееш да запазиш мястото си, ще ми докладваш за всяка глупост на твоята господарка. Утре заминаваме за „Хоукис Хил“. Ще останем там, докато аз реша да се върнем в Лондон. А това няма да стане, преди господарката ти да ме е дарила поне с един наследник. Ако тя се изкушава да избяга отново, ще ме предупредиш навреме, за да й попреча. Ако не го направиш, Сали, ще се озовеш отново в бедняшкия квартал, в който си се родила. Разбираш ли, момиче?
— Ако тя разбере, че я шпионирам, ще ме убие! — каза Сали. — Когато е ядосана, е наистина жестока.
— Ако бъдеш умна, Сали, тя няма да разбере, че я шпионираш — успокои той камериерката. — Докато ми се подчиняваш, момиче, за теб винаги ще има място в моето домакинство. Аз имам повече власт от господарката ти. Мисля, че не си глупава. Знаеш как стоят нещата.
Сали кимна. Графът отстъпи, за да й направи път да мине. Беше проявил достатъчно търпение по отношение на Каландра. Сега щеше да промени отношението си. Тя беше помислила толерантността му за проява на глупост и слабост. Скандално беше, че си тръгна от „Хоукис Хил“ и отиде да живее в Лондон без негово разрешение. Мислеше, че е успяла да избегне опеката му, но не беше. Въжето, с което беше завързана, беше дълго. Време беше той да го дръпне към себе си и да я накара да коленичи. Щом веднъж стигнеха до дома, той щеше да посещава леглото й всяка вечер. Щеше да я използва, докато тя го дари с дете. Затова се беше оженил за нея. За да му роди деца. С помощта на Джордж и Аврора щеше да я накара да поумнее.
Аврора. Мислеше за нея по-често, отколкото трябваше. Знаеше, че прави грешка. Но тя беше всичко онова, което той желаеше да намери в съпругата си. Беше интелигентна и мила, остроумна и много красива. Знаеше какви са задълженията й. Носеше отговорностите си. Беше радостен, че никой в Лондон не успя да й завърти главата. Какви глупаци могат да бъдат мъжете. Щеше да му е трудно, когато баба му намери подходящ съпруг за Аврора. А нямаше съмнение, че тя ще успее да го открие. Беше му казала, че вече си е наумила за кого ще ожени Джордж. Валериън Хоксуърт тежко въздъхна. Искаше да си отиде у дома.
Трябваше да пътуват няколко дни от Лондон до имението „Хоукис Хил“ в Хиърфорд. Пътуваха в няколко карети. Старата графиня и камериерката й имаха своя собствена карета, прислужниците бяха в отделна, а Каландра и Аврора — в карета, в която понякога влизаха графът и Джордж. Двамата мъже изминаха по-голямата част от пътя на гърба на конете си. Имаше още три коли, които превозваха багажа. Във всички ханове ги чакаха отпочинали коне, които всъщност принадлежаха на графа и бяха доведени с тази цел от неговото имение. В градската къща щеше да остане съвсем малко персонал. По-голямата част от прислугата беше заминала за Хиърфорд предишния ден.
Сутринта, когато трябваше да потеглят на път, Мол отиде при Марта. Мол помагаше на Сали в грижите за нейната господарка.
— Сали казва, че господарката й е изпаднала в силно раздразнение и замисля нещо ужасно. Може ли господарката ти да дойде при нея? — Тя се поклони на Марта, която смяташе младото момиче за дете, обещаващо бързо да напредне.
— И двете ще дойдем — отговори Марта. — Кажи така на Сали.
— Знаех си, че ще направи нещо подобно — каза Аврора. — Тя го намекна снощи. Какво да правим, Марта? Не съм сигурна дали да пишем на мама и да я помолим да дойде в Англия.
— Майка ви няма да дойде, мис. Тя не обича да пътува по море. Имам друга идея. Кажете на Нейно височайше благородие, че ако не се държи както трябва, ще кажете на графа за измамата. Тогава графът може да анулира брака или да се разведе. Не знам кое от двете ще избере. Но каквото и да направи, къде ще бъде тогава мис Кели?
Очите на Аврора заблестяха.
— Кели по-скоро би умряла, отколкото да загуби съпруга си — каза тя. — Не знаех, че двуличието и измамата са ти познати, Марта.
— Все още имам няколко изненади, скрити в ръкава си, мис — беше отговорът.
Когато наближиха спалнята на Кели, чуха силните й крясъци.
— Няма да тръгна! Вече ви казах! Няма да тръгна! Кралят ще дава бал довечера. Не мога да го пропусна! Всички ще бъдат там!