— Но ние няма да сме там — каза Аврора, след като влезе в спалнята на сестра си. — Ще спим удобно настанени в някой хан по пътя за „Хоукис Хил“, още преди да са прозвучали първите трели на цигулките, Кели. Защо не си облечена? Ще тръгнем след по-малко от час. Наистина си невъзможна, мила моя. — Тя се обърна към Мол. — Ела, момиче, и помогни на господарката си. Сали, готови ли са куфарите? Всички други вече са долу.
Аз няма да тръгна! — изръмжа Каландра.
Лешниковите й очи бяха потъмнели от гняв. Ръката й потърси някакво украшение, което да запрати по някого. Аврора сграбчи китката й, като по този начин й попречи да се прояви като разглезена глупачка.
— Оставете ни сами за миг — каза Аврора. — Искам да говоря със сестра си.
Когато всички слуги излязоха, тя пусна ръката на сестра си.
— Защо си на негова страна? — попита Кели.
— Защото той е прав, а ти грешиш — отговори остро Аврора. — Омъжена си за графа не заради безкрайния наниз от удоволствия, а защото той иска да има наследник. Мен ме смятат за вироглава, но дори аз бих изпълнила дълга си в този случай. И ти трябва да изпълниш своя, Кели.
— Твой дълг беше да се ожениш за него, а не мой. Но ти не пожела да изпълниш дълга си — отговори Каландра, разтривайки мястото, където я бяха стискали пръстите на Аврора.
— Защото бях вироглава и опърничава — засмя се Аврора. — Но ти се омъжи за него. Той изпълни своята част от сделката. Сега ти трябва да изпълниш своята.
— Няма да го направя! Не можеш да измислиш нищо, за да ме принудиш, Аврора. Аз съм графиня Фарминстър. Ти си само моята доведена сестра. Нямаш власт над мен! — каза Кели злобно.
— А, малка моя сестричке, имам власт над теб — отговори нежно Аврора. — Ако не дойдеш мирно и тихо в Хиърфорд, ще кажа на Валериън за измамата, която му скроихме.
— Няма да посмееш! — прошепна Кели, невярваща на ушите си.
— Няма да имам избор — каза Аврора. — Ако не изпълняваш съпружеските си задължения, ще кажа на Валериън за измамата. Това ще го накара да анулира брака или да се разведе с теб. Ще има достатъчна причина да го стори. Ти си непокорна съпруга, отказваш да го дариш с деца. Какво добро си му донесла? Трябва да ти кажа, Кели, че причиняваш мъка на мен и на Джордж. Само фактът, че ни разделя огромният океан, ме спря да пиша на мама за твоите безобразия. Тя няма да одобри поведението ти. Ще ми каже да ти се противопоставя, както правя в момента. Тя не би искала да съсипеш всички ни. Разбираш ли ме, Кели?
— Мразя те! — изстреля Каландра.
— Не, малка сестричке, ти не ме мразиш наистина. Просто си ядосана, че намерих начин да те принудя да изпълниш дълга си. Ти винаги губеше игрите, Кели, а тази е най-голямата от всички игри. Най-важната, която някога сме играли.
— Няма нищо чудно в това, че мъжете не те харесват — каза Кели с неприсъща за нея жестокост. — Казват, че си прекалено надута за момиче, отгледано в колониите. Наричат те интелектуалка и сухарка. Трехърн ми каза, че е чул какво се говори за теб.
— Клюките, които Трехърн разнася, не са от значение за мен, Кели. Намирам, че приятелите ти са кухи, тъпи и крещящо облечени. Дамите не са по-добри от тях. Повечето момичета на моята възраст са глупави и блудкави. И ти си станала такава, страхувам се. Мисля, че в провинцията има по-голяма вероятност да си намеря подходящ съпруг, макар той да не е дук. И така, ако искаш да запазиш титлата си, малка сестричке, позволи на Моли да те облече. Пътуването ще бъде дълго, така ми каза старата графиня. Трябва да го направим колкото се може по-приятно. Да извикам ли вече слугите ти? — Тя се усмихна мило на Каландра.
„Какво ли ще направи, ако й изкрещя да върви по дяволите с нейните малки блъфове“ — мислеше си Кели. Но прекрасно знаеше какво ще направи Аврора. Тя никога не беше отправяла напразна заплаха. Никога от нищо не се беше страхувала. „Тя ще ме издаде. Ще каже за измамата, макар с това да съсипе всички ни. Тя има зестра и доход. А аз няма да имам нищо, когато престана да бъда графиня Фарминстър. Ще трябва да се върна на Сейнт Тимъти и да живея в плантацията с мама през останалата част от живота си. Сама. На хиляди мили от Лондон.“ Тя потрепери.
— Кели?
— О, извикай слугите ми, Аврора. Спечели този рунд, но аз ще ти отмъстя за предателството. Обещавам ти!
— Ще се почувстваш по-добре, когато стигнем в „Хоукис Хил“ — успокои я Аврора. — Вече си изтощена от бурния светски живот.
— О, върви по дяволите! — каза Кели кисело. — Изчезвай!
Пътуването не беше неприятно, макар че Кели беше в лошо настроение и не й говореше. Пейзажът беше красив, а удобната и топла карета ритмично и плавно се поклащаше. Сменяха конете по обед, когато самите те спираха, за да се освежат и подкрепят. Стаите в странноприемниците бяха чисти и приятни. Леглата бяха с пухени дюшеци и завивки, храната, която им поднасяха, беше топла и вкусна. Всяка вечер и сутрин им носеха гореща вода за миене.