Къщите във фермите и по-малките градове бяха дървени с тръстикови покриви. Църквите, дори тези в малките селища, бяха построени от камък. Каменни бяха и замъците и големите градски къщи на благородниците. Кели се беше оплакала, че „Хоукис Хил“ е огромна старомодна каменна къща с покрив от масивни плочи. Тя не харесваше нищо в нея. Старата графиня каза на Аврора, че къщата е строена по времето на Тюдорите. За основи послужили останките от старата къща, а част от каменните блокове също били използвани за строежа на новата.
Семейство Хоксуърт били владетели на имението толкова дълго, че вече никой не си спомнял откога. Графската титла им била дадена, когато един от техните прадеди извършил голяма услуга на крал Хенри VII. Първият крал от династията на Тюдорите бил известен със скъперничеството си. Да даде титла, му се струвало най-евтиното и удобно разрешение, особено след като семейството вече притежавало огромно имение. Титлата „дук“ им била дадена от Чарлз II.
Внезапно каретата намали ход, почти спря и се прехвърли на един по-тесен селски път. Започна да подскача и да се клати, но старицата продължаваше доволно да спи. Аврора се усмихна и я загърна по-плътно в пелерината, за да не настине. Очевидно наближаваха „Хоукис Хил“. Най-после излязоха от малката горичка и пред очите на Аврора се разкри пътят, който водеше към група борови дръвчета и малък хълм, зад който се виждаше имението. Сивите кули му придаваха вид на замък.
Аврора нежно докосна старата графиня.
— Мадам, мисля, че наближаваме дома си — каза тя.
— А? Какво? — Старата графиня отвори очи, прикова ги в лицето пред себе си и каза: — Да, това е „Хоукис Хил“. Надявам се, че ще бъдеш много щастлива тук с нас, Аврора. Поне докато си намериш съпруг.
— Или докато се върна на Сейнт Тимъти — отговори Аврора.
— Не говори така — скара й се старицата. — Ще смятам неуспеха си за много голям. Как ще погледна майка ти в лицето, ако не ти намеря добър съпруг, дете.
Пред имението ги чакаха слугите. Те ги поздравиха с „добре дошли“ и свалиха багажа от колите. Каландра не обърна внимание на никого. Прибра се в стаите си незабавно. Сали и Моли я следваха. Графът въведе баба си и гостите в имението.
— Добре дошли в „Хоукис Хил“ — каза той на Джордж и Аврора. — Бабо, ще вечеряш ли с нас тази вечер?
Старицата протегна ръце към огъня и каза:
— Мисля, че не, момчето ми. Пътуването беше дълго и изтощително. Ще наредя да ми донесат храната в стаята. Знам, че ме разбираш.
— Ваше благородие? — Мол беше застанала зад тях. — Нейно благородие също каза, че ще вечеря в стаята си. Не иска никой да я безпокои, така ми каза да ви предам.
Камериерката направи реверанс, силно изчервена.
— Кажи на Нейно благородие, че тази вечер съм съгласен с нея, но утре нещата ще се променят. Предай й точно думите ми, Мол — каза графът извънредно сериозно.
— Да, Ваше благородие. — Мол отново направи реверанс и излезе от стаята, като подтичваше.
— Нагло, безсрамно момиче! — измърмори старата графиня. — И да изпрати бедното дете да предаде съобщението й. Валериън, трябва да направиш нещо!
— Имам такова намерение, бабо. — Той се обърна към Джордж и Аврора: — В провинцията вечерята се поднася в седем часа. Питър ще ви заведе до стаите ви.
Старата графиня вървеше пред тях. Джордж и Аврора последваха иконома и отново се озоваха в антрето. Зад стълбището се виждаше огромна стая, може би построена на мястото на старата зала, помисли си Аврора. Наистина нямаше търпение да разгледа тази чудесна къща. „Тя можеше да бъде твоя“ — напомни й някакво подло гласче. Но тя беше направила избора си. И трябваше да бъде доволна. Това беше всичко, което искаше. Или не?
— Ти и старицата прекрасно се разбирате — прошепна й Джордж, докато се изкачваха по широкото стълбище. — Ти пътува в нейната карета през целия път. Кели очевидно все още е в лошо настроение.
— Старата графиня беше много по-забавна компания от нашата сестра — му каза Аврора. — Освен това, аз я харесвам. Тя е интелигентна и остроумна.
— Какво ще правим с Кели? — настоя Джордж.
— Кели вече не е наша грижа — каза Аврора на брат си. — Ние й помогнахме да влезе в този дом. Сега всичко зависи от графа. Тя е негова съпруга. Трябва да ти кажа, че лейди Мери Роуз има планове за теб, Джордж. Има наум много млади дами, сред които ще трябва да си избереш съпруга. — Аврора дяволито се усмихна. — Нямам търпение да се запозная с момичето, което ще те плени с влажните си очи и тихите си въздишки.