— А какво ще стане с теб, мис? — попита той.
— Първо ти, Джордж. — Аврора се засмя и му направи път да мине първи. След това влезе в спалнята, за която Питърс каза, че ще бъде нейна.
— Ще се видим на вечеря, мили братко! — Тя го целуна по бузата.
— А, мис, ето ви най-после — каза Марта. — Голяма къща е това „Хоукис Хил“. Само погледнете тази стая. Не е ли прекрасна?
Аврора се огледа. Трябваше да се съгласи с камериерката си — стаята беше наистина хубава. Стените бяха покрити с тапети в кремаво. Мебелите бяха от дърво и боядисани в бледозелено. Подът беше покрит с дебели дъски и с персийски килим, чиито цветове бяха розово и зелено. Камината беше от мрамор. От двете й страни имаше по едно каменно ангелче с крилца. Пердетата бяха от тежка коприна, на райета в кремаво и светло сивозелено. Придържаха ги копринени шнурове. Леглото беше от махагон. Кувертюрата, която го покриваше, беше от сатен, отново в кремав цвят. До едната стена имаше великолепно махагоново бюро. До прозореца беше разположена махагонова маса. От двете й страни имаше тапицирани столове. А до леглото стоеше най-красивата нощна масичка, която Аврора беше виждала. На нея имаше кристален свещник, няколко свещи от пчелен восък и малки сребърни щипци за гасене на свещи.
— Има и отделна, макар и малка, стаичка, за преобличане. В нея ще оставите дрехите си, мис. — Марта беше много доволна. — Има стаичка и за мен, така че няма да ми се налага да изкачвам непрекъснато стълбите.
— Значи, мислиш, че ще бъдем щастливи тук? — попита Аврора.
— Щяхме да бъдем още по-щастливи, ако… Но вие сигурно се досещате — отговори Марта остро. — Стаите на мис Каландра са в далечния край на коридора. Тя дори не ви е проговорила, откакто тръгнахме от Лондон.
— Страхувам се, че все още ми е ядосана, задето я заплаших — каза Аврора. — Но на мен много ми хареса компанията на старата графиня. — Тя въздъхна. — Не е обичайно за Кели да остава толкова дълго в мрачно настроение. Сигурно скоро ще се усмихне. Няма да има с кого другиго да разговаря, освен с мен, докато не си създаде приятели сред тукашното общество.
— Тукашното общество никак няма да се хареса на нашата графиня — реши Марта. После попита: — Искате ли да се изкъпете, мис?
Аврора кимна.
— Ще вечеряме само тримата: аз, Джордж и Валериън. Мисля, че трябва да направя усилие да се изкъпя.
Марта се съгласи. Отиде до стената и дръпна шнура на звънеца. Скоро се появи една от прислужничките в къщата.
— Господарката ми има нужда от вана — каза Марта. — Ще бъдете ли така любезна да донесете топла вода?
— Да, мадам — отговори учтиво прислужничката. Личните камериерки бяха по-висши в йерархията.
Пет минути преди седем Аврора слезе по широкото стълбище и отиде отново в салона. Валериън беше казал, че ще се чакат там. Роклята й беше от бледолилава коприна, а долната фуста — в бледолилаво и кремаво. Деколтето беше кръгло, украсено с малки теменужки от коприна, а ръкавите — с дантели.
— Добър вечер, Валериън — каза тя и грациозно направи реверанс. — Сигурно съм дошла по-рано. Не виждам Джордж, а той никога не закъснява.
— Колко си красива, Аврора — каза той, вместо да я поздрави. Беше облечен в бели панталони, които стигаха до коленете му, черен кадифен жакет и копринена жилетка на бели и черни райета. — Брат ви все още не е слязъл. Харесва ли ви стаята ви?
— О, да! Марта е много доволна, че има малка стаичка и за нея. Наистина сте се погрижили за всичко.
— Извинете ме, Ваше благородие. — Камериерът на Джордж, Уикъм, беше застанал учтиво на прага на салона.
— Да, Уикъм?
— Господарят ми, Джордж, се извинява, Ваше благородие, но има силно главоболие. Няма да слезе за вечеря. Аз го предупредих да си сложи шапката тази сутрин, докато яздихте, но нима той ме слуша?
— Направете всичко възможно, за да облекчите състоянието му. Горкият човек! — каза графът. — Надявам се, че утре сутринта ще бъде по-добре.
— Благодаря ви, Ваше благородие — каза Уикъм и отиде при господаря си.
— Горкият Джордж — изрази съчувствието си Аврора. — Понякога има такива пристъпи на ужасно главоболие. Лошото е, че те влияят и на стомаха му, който вече е изнежен като този на някоя девица. Сега, когато възмъжа, положението е малко по-добро. Когато бяхме деца, получаваше пристъпи всеки месец. Мама седеше до леглото му и разтриваше главата му.
— Разкажете ми за детството си и за вашия живот на острова — каза графът, въведе я във великолепната трапезария и я сложи да седне от дясната си страна. — Питърс, махни излишните прибори. Джордж няма да вечеря с нас. Внезапно се е разболял.