— Бяла си като платно — каза Марта. Приближи се до нея и взе ръката й. — И си студена като лед. Какво се е случило?
— Нищо — излъга Аврора. — Нищо. Това са последиците от пътуването. Изтощена съм. Искам да си лягам.
— Много добре, мис — каза Марта.
Но не остана убедена, че всичко е наред с нейната господарка.
Глава 6
На следващия ден Марта събуди господарката си в десет часа. Тя нежно я разтърси и когато Аврора отвори очи, каза:
— Донесох ви закуската, мис. — Повдигна възглавниците, помогна на Аврора да се настани удобно и постави подноса в скута й. — Графът ме попита дали ще яздите с него тази сутрин, но аз му отговорих, че още спите. Казах му, че сте изтощена от пътуването. Надявам се, че съм постъпила правилно, мис.
Разочарованието, което изпита, беше примесено с облекчение.
— Правилно си постъпила, Марта. Наистина съм много уморена. Мисля да взема пример от Кели и да прекарам сутринта в леглото.
— Отлична идея, мис. От камериерката й знам, че старата графиня ще направи същото.
— Говори ли с Уикъм? Джордж добре ли е вече?
— Добре е. Изял е обилна закуска и е излязъл с графа — отговори Марта с усмивка. — Има масло, мед и рохко сварени яйца. Трябва да изядете всичко, мис. Трябва да възвърнете силите си.
Приятно е да те глезят, помисли си Аврора и захапа филийката, щедро намазана с мед. Това, което се беше случило снощи, сигурно беше плод на въображението й. Валериън Хоксуърт беше джентълмен и със сигурност не би си позволил волности със сестрата на съпругата си. Чисто и просто е била преуморена и фантазията й е взела връх над нея. Първо пътуването от Сейнт Тимъти до Англия, а после и онези нескончаеми балове… Кели беше свикнала с това, но не и те. Провинциалният живот щеше да бъде благоприятна промяна за нея и Джордж.
През цялата сутрин остана в леглото. Каландра не се виждаше никъде. Аврора заключи, че и тя е все още в спалнята си. Джордж и графът не се бяха върнали още. Старата графиня също беше в леглото си. Аврора намери сама библиотеката, избра си книга, свързана с историята на семейство Хоксуърт, и се настани в едно кресло близо до огъня. Питър, икономът, я прекъсна за малко само за да я попита дали би искала да й поднесат лек обяд.
— Колко е часът? — попита го Аврора.
— Почти един, мис — отговори икономът.
— Това означава ли, че никой няма да обядва?
— Двете графини, младата и старата, поръчаха обяд в стаите си, мис. Графът и мастър Джордж не са се върнали още. Канеха се да яздят до фабриката „Малвърн“, а тя е доста далеч. Без съмнение, са спрели в някоя от фермите за обяд. Само вие не сте обядвали.
Гладна съм. — Без да иска, Аврора изрази мисълта си на глас.
— Искате ли и чаша чай, мис? — попита я икономът.
— Да, моля — отговори тя. — Благодаря ви, Питърс.
Икономът леко се поклони. Мис Аврора има приятни маниери, помисли си той, докато затваряше вратата на библиотеката. Младата графиня беше най-неблагодарната жена, която слугите познаваха. На всичкото отгоре, беше много капризна и вечно искаше нещо. Камериерката й, Сали, не беше по-добра от нея. Надяваше се, че те няма да имат пагубно влияние върху Мол. Мол беше негова внучка. Ако успееха да развалят характера й, Мол нямаше да служи добре на господарите си и можеше да загуби мястото си.
Аврора чете цял ден, докато светлината в библиотеката стана толкова оскъдна, че не можеше да различава буквите. Питърс й беше сервирал обяд. Една от жените беше сложила дърва в огъня на два пъти. Най-накрая в стаята влезе едно от момичетата и започна да пали свещите. Аврора остави книгата на мястото й и бързо се заизкачва по стълбите. Трябваше да се преоблече за вечеря. Не беше чула завръщането на графа и Джордж и не знаеше дали вече са в къщата. Знаеше, че Кели не е питала за нея, защото икономът щеше да й съобщи, ако го беше направила. Чудеше се докога сестра й ще позволява на лошото настроение и гнева да владеят душата й.
Когато влезе във всекидневната, видя, че графът и Джордж вече я чакат. Кели и старата графиня все още възстановяваха силите си след пътуването. Джордж беше особено разговорлив. Беше изпълнен с ентусиазъм. Всичко, което беше видял този ден, му беше направило силно впечатление.
— Мисля, че когато в Сейнт Тимъти построим цех за бутилиране на ром, ще можем да използваме някои от принципите на работа във фабриките на Валериън — каза той. — Но първо ще ни трябва разрешително за производство на ром. Познаваш ли някого, който може да ни помогне, Валериън?