Аврора ги остави да приказват. Вечеряше мълчаливо. Когато вечерята наближи края си, между двамата мъже се възцари мълчание. Графът се обърна към нея:
— Аврора, виждала ли си Каландра днес?
Тя се стресна при споменаването на името й и бързо вдигна поглед.
— Какво? Извинявай, Валериън, но се бях замислила.
— Виждала ли си Каландра? — повтори той.
— Не. Сутринта прекарах в леглото, а следобеда — в библиотеката — отговори тя, без да го поглежда.
— Харесаха ли ти книгите ми? — попита той.
— Това е най-голямата библиотека, която някога съм виждала! — възкликна тя. — Надявам се, не ми се сърдиш, че си позволих да вляза там, Валериън.
— Никак не съм сърдит. Какво чете? — Тъмносините му очи я подканяха да вдигне поглед към тях, но тя не го направи.
— Четох книга за историята на семейство Хоксуърт. Очарователна е — каза му тя. Чувстваше върху себе си втренчения му поглед, затова се обърна към брат си: — Трябва да влезеш в библиотеката, Джордж. Има цяла секция с книги по история на древна Гърция. Знам колко много обичаш да четеш за тази цивилизация.
— Наистина! Ще се радвам, ако мога да прочета няколко от тях — каза Джордж с радостна възбуда.
— Защо не заведеш Джордж в библиотеката още сега? — предложи Валериън. — Аз трябва да ви оставя. Ще отида да видя какво става с Каландра. — Той стана от мястото си и учтиво им се поклони. — Желая и на двама ви лека нощ.
Валериън Хоксуърт бавно се изкачи по стълбите. Вместо да влезе в спалнята на жена си, влезе в своята собствена. С помощта на Браун той се съблече, изкъпа се, изми зъбите си и изплакна устата си. Отказа да облече копринената нощна риза, която Браун му предложи. Загърна се в подплатен копринен халат, който беше с цвета на любимото му вино бордо. После учтиво се освободи от присъствието на камериера си. Браун излезе от стаята. Лицето му, което не издаваше определена възраст, в момента беше абсолютно безизразно. Той знаеше какво ще последва, но никога дори не намекваше за това пред останалите слуги в къщата. Клюките са за жените. Той стоеше над тези неща.
Валериън влезе при жена си през вратата, която свързваше неговата спалня с нейната. Кели стоеше пред тоалетката. Сали разресваше дългата й черна коса. Чу как момичето брои колко движения е направила ръката му. Той прекоси стаята, взе сребърната четка от Сали и каза:
— Свободна си за през нощта, Сали. А също така и Мол. — Той започна да разресва косата на Кели, като поднови броенето от там, където беше спряла камериерката. — Колко пъти трябва да разреша косата ти? — попита той Каландра.
— Обикновено я разресвам двеста пъти — отговори тя.
Вратата се затвори след двете момичета. Той продължи да брои, докато и последното движение беше извършено. Не искаше да разстройва Каландра. Може би сега, когато най-после си бяха у дома, когато Каландра знаеше, че той вече няма да търпи глупостите й, може би сега тя щеше да му се отдаде с готовност и да му роди децата, които той толкова силно желаеше.
— Двеста — каза той най-сетне.
Остави четката на тоалетната масичка, хвана Каландра за раменете, изправи я и я завъртя с лице към себе си. Наведе се да я целуне. На лицето й се изписа неподправено отвращение. Тя се изскубна от ръцете му.
— Валериън, наистина ли трябва да го направиш? — попита го тя студено.
— Ти си моя съпруга — отговори й тихо той.
— И това ти дава право да ми налагаш животинските си желания? Не е честно! — каза Каландра.
„Какво й става?“ — запита се той. В малкото случаи, когато беше проявил съпружеските си права, беше мил и внимателен. Пое си рязко дъх:
— Какво в нашата интимност те тревожи, Каландра? — попита я. Трябваше да бъде търпелив. — Намираш ме непривлекателен? Какво да направя, за да ти угодя, мила моя?
— Ако наистина искаш да ми угодиш, Валериън, ще ме оставиш на мира. Ще ми позволиш да се върна в Лондон при приятелите си.
Изведнъж той изпита ревност. Не че проявяваше истински интерес към това глупаво момиче, което беше негова съпруга. Беше засегната гордостта му. Хвана я за ръката и гневно рече:
— Трехърн ли е твой любовник? Него намираш ли го привлекателен? Няма да имаш повече любовници, докато не ми родиш наследник, Каландра! Няма да ходиш никъде, докато не ме дариш с дете!
— Трехърн! — Изненадата й беше неподправена. Тя се засмя. — Предполагам, че е достатъчно привлекателен, но не ми е любовник. Аз нямам любовници. Ти си единственият мъж, който ме е познал в библейския смисъл на думата. Аз не харесвам акта. Мразя момента, в който пъхаш члена си в тялото ми. Мразя онези звуци, които издаваш, когато онази отвратителна течност ме изпълва. Ще бъда щастлива, ако не ми се налага никога да го правя. Но предполагам, че за това си дошъл тази вечер.