Той беше изненадан от признанието й.
— Само мен или всички мъже презираш по този начин?
— Всички — Беше искрена. — Не обичам да го правя. Не ми харесва да бъда притисната под тежестта на нечие тяло. Миризмата, която отделяш в този момент, ми е особено неприятна. Цялата работа е ужасно отвратителна. Няма нищо приятно. Не искам да го правя. Ако се опиташ да ме насилиш, ще пищя, докато вдигна цялата къща на крак, Валериън. Сега, когато ти обясних как се чувствам, може би ще ме освободиш от това неприятно задължение завинаги.
Той изпита нужда да пийне нещо силно. В спалнята обаче нямаше никакви напитки. Отново си пое дълбоко дъх и каза с глас, който изразяваше спокойствие, каквото всъщност не изпитваше.
— Кога разбра какво изпитваш към акта, Каландра? Майка ти не ти ли обясни, че по този начин се правят децата?
— Почувствах отвращение още първия път, когато ме докосна — бързо отговори тя. Прекалено бързо.
— Не. — Той не се съгласи с нея. — Лъжеш. — Ръцете му отново я сграбчиха здраво за раменете. — Кажи ми истината, Каландра!
— Бях девствена, когато се оженихме! — извика тя. — Бях!
— Знам — каза той спокойно. — Кажи ми!
— Когато бях малко момиче, може би на осем години, се появи онзи плантатор от Барбадос. Той непрекъснато пътуваше от Барбадос до Ямайка и винаги спираше на Сейнт Тимъти. Той носеше на мама клюките за нейното семейство и приятелите й. Тя отдавна беше отделена от тях, но все още искаше да знае как тече животът им. Плантаторът беше огромен мъжага. Той ме предпочиташе пред Аврора. Винаги ме вземаше в скута си, щипеше ме по бузите и казваше, че съм най-прелестното малко момиченце на света. След това започна да ме търси навън и все гледаше наоколо да няма никой друг. Вземаше ме в скута си, пъхаше ръка под рокличката ми и ме докосваше там, където и сама не смеех да се докосна. На мен не ми харесваше, но той ме успокояваше с целувка и с бонбон. Казваше, че това е нашата малка тайна и че не бива да я издавам на никого. После ме пускаше. Веднъж извади члена си от панталона и ми каза да го докосна. Тогава Марта ни намери Тя му каза, че няма да издаде отвратителната му тайна, само ако й обещае, че веднага ще си тръгне и никога повече няма да идва на Сейнт Тимъти. А после започна да ме разпитва точно какво се е случило и откога продължава това. Каза ми да запазя всичко в тайна, защото иначе ще ме сметнат за развалено момиче и нито един почтен младеж няма да ме вземе за жена. — Каландра се засмя горчиво. — Тогава разбрах, че няма да позволя на нито един мъж да ме докосва, ако мога да го избегна.
— Но ти знаеше в какво се състоят съпружеските задължения, когато се омъжи за мен — каза графът. — И все пак прие брака. Защо, Каландра?
— Исках да бъда графиня — отговори му тя просто. — А и когато те видях за първи път, ти беше толкова красив. Помислих, че ще мога да преодолея отвращението си. Поне дотолкова, че да мога да ти дам деца. Реших, че след това ще си намериш любовница и на мен няма да ми се налага да понасям вниманието ти. Наистина мислех, че ще се получи, Валериън. Наистина!
— Ще трябва да го направиш, Каландра — каза й той. — В противен случай ще трябва да анулирам брака, като изтъкна, че ти отказваш да ме дариш с деца. Съжалявам, но трябва да имам наследници.
— Не можеш да ме захвърлиш — извика Каландра. — Харесва ми да бъда графиня! Мисля, че си много жесток с мен. Ако се опиташ да анулираш брака, ще кажа, че си извратен тип, че искаш да правиш разни перверзни с мен. Ще те съсипя. Нито една майка няма да ти даде дъщеря си за съпруга. Никога няма да имаш деца, Валериън! Никога! Никога! Никога!
Валериън Хоксуърт притежаваше огнен темперамент, макар никога да не му позволяваше да се проявява. Сега обаче гневът му избухна с пълна сила.
— Ти се осмеляваш да ме заплашваш! Ти, малка, студенокръвна, мраморна Венера!
Каландра отстъпи назад, като видя как тъмносините му очи потъмняха още повече от гняв. Всъщност те станаха почти черни. Графът успя да хване един кичур от дългата й коса. Уви го около китката си, с което я придърпа плътно до себе си. Двамата застанаха лице в лице.
— Ще ми дадеш наследник, Каландра — каза й той. — След като искаш да останеш графиня, ще изпълниш дълга си към моето семейство.
Свободната му ръка хвана деколтето на нощницата й и го разкъса. Тя изпищя. Той я хвърли на леглото, извади от джоба си носна кърпа и запуши устата й. Изправи се и се съблече.