Валериън се ядосваше на себе си. Никога през живота си не беше постъпвал така с жена. С която и да е жена. Ако изпълнеше заплахата си, щеше да има основателна причина. Дори да успееше да анулира брака, нейните обвинения щяха да съсипят репутацията му. Щяха да го лишат от шансове да се ожени повторно, дори за Аврора. Скандалът щеше да бъде невероятен. Семейството му щеше да бъде изгонено от двора. Грешката беше изцяло негова. Трябваше да повика семейство Кимбърли в Англия и да ги опознае, преди да вземе решение да се ожени за Каландра. Трябваше да изпита подозрение, когато тя му отказваше дори целувки в градината на плантацията. Нали тогава беше негова годеница, а не момиче, което се опитва да съблазни. Трябваше да се досети, че нещо не е наред. Грешката беше негова. И нищо не можеше да се направи сега. Тя трябваше да му даде наследници независимо дали иска, или не.
— Няма да ти се налага да понасяш страстта ми — каза й той, — когато ми дадеш наследник.
Сведе поглед към нея. Беше много красива, но не изпитваше желание към нея. Членът му висеше отпуснат. Каландра го погледна презрително. В очите й се четеше мълчалива насмешка. Беше готов да се закълне, че тя се усмихва. Тази кучка му се присмиваше! В този момент разбра колко силно я мрази. Толкова силно, колкото обичаше Аврора.
Аврора. В паметта му изплува споменът за онзи ден на Сейнт Тимъти, когато случайно се беше озовал близо до брега и я беше видял да се радва на топлите морски води. А после беше излязла на брега, цялата позлатена от слънцето. И беше топла като слънчевата светлина. Спомни си дългите й крака, съвършено кръглите й гърди с големината на узрели праскови, красивите къдрави косъмчета между бедрата й, по които блестяха кристални капчици вода. Беше я пожелал тогава. Желаеше я и сега.
Кели заскимтя. Очите й бяха приковани в слабините му. Членът му се беше изправил и беше корав като желязо, готов да се гмурне в плътта й. Безстрастно, той погледна първо нея, а после члена си. С безразличие разтвори краката й, хвана двете й ръце в дланта си и влезе в тялото й. Желанието му към Аврора беше огромно и семето му бързо се изля в утробата на съпругата му. Отвращението, което беше изписано на лицето й, прогони угризенията му. Остана при нея достатъчно дълго да се увери, че тя няма да измие течността от тялото си. След това махна носната кърпичка от устата й и се изправи.
— Ще правим това всяка вечер, докато забременееш, Каландра — каза й той с жестока откровеност. — Ако се опиташ да викаш, отново ще ти запуша устата. Няма да причиняваш безредици в къщата ми. Когато ме дариш със здраво дете, и то син, ще те оставя на мира до края на дните ти. Тогава ще можеш да отидеш в Лондон. Или в Париж. Или по дяволите, ако пожелаеш. Това няма да ме интересува. Но дотогава ще стоиш тук и ще изпълняваш задълженията си. Ясно ли е?
Тя кимна. Беше изненадана от решителността и неотстъпчивостта му.
— Утре ще слезеш за вечеря. Няма да понасям повече лошото ти настроение. Ясно ли е и това?
— Да — прошепна Кели.
Графът вдигна халата си от пода, загърна се плътно в него и отново премина през вратата, която свързваше двете спални. Когато остана сам, захвърли халата и облече нощната си риза. Чувстваше се като изцеден. Беше отвратен от себе си, но дали имаше друг избор? Беше чувал, че някои жени са като Каландра, че те изобщо не се радват на половия акт. Знаеше, че съществуват жени и мъже, които предпочитат да правят секс с представители на собствения си пол. Знаеше, че има хора, които могат да правят любов и с двата пола. Жените като неговата съпруга, за които физическата страст беше отблъскваща, бяха сравнително малко. Колко жалко, че онзи плантатор от Барбадос е станал причина тя да се чувства така. Не е трябвало да я докосва там в тази крехка детска възраст. Той беше сигурен, че плантаторът се е канел да я изнасили някой ден. За щастие, Марта ги е открила навреме.
Дали Каландра е родена с отвращението си към секса? Дали онова преживяване я е изплашило и отвратило? Дали, ако се беше отнасял с нея по-различно, можеше да я научи на радостите на страстта? Искаше му се да вярва, че това е възможно, но всъщност знаеше, че не е. Никога не беше проявявал грубост към жена си. Поне до тази нощ. Винаги беше търпелив и мил с нея. Цели три нощи ляга до нея, без да посмее да й отнеме девствеността. Валериън Хоксуърт не се сещаше за нищо, което е пропуснал. Не знаеше какво друго може да се направи. И двамата нямаха друг избор. Той се нуждаеше от наследник, а Каландра искаше да остане графиня Фарминстър. Той въздъхна и се пъхна между чаршафите, които имаха аромата на лавандула.