Беше видял ужаса в очите на Каландра, когато членът му беше отговорил на тайните му копнежи по Аврора. Запита се какво ли щеше да си помисли съпругата му, ако знаеше, че обектът на сексуалните му мечти е нейната собствена сестра. Господи, колко силно я желаеше! Но никога нямаше да я притежава. Освен в мечтите си. Щеше да помогне на баба си да намери съпруг за Аврора. Щеше да стои отстрани и да гледа как тя се омъжва за друг. Непознат, който щеше да се потопи в сладката кадифена мекота на Аврора — там, където той никога нямаше да проникне.
Сутрин дамите винаги закусваха в стаите си. Но на обяд графът беше изненадан от присъствието на съпругата си на трапезата. Макар и по-бледа от обикновено, Каландра не изглеждаше зле. Тя го поздрави любезно, зае мястото си и се усмихна лъчезарно на всички около масата.
— Почти се възстанових от пътуването — каза тя. После се обърна към графинята: — А вие, мадам? Днес изглеждате добре.
Тънките вежди на Мери Роуз Хоксуърт се повдигнаха почти незабележимо.
— Все още съм уморена — каза тя. — Но съм много по-възрастна от теб, мило дете. Аврора, казаха ми, че се забавляваш прекрасно в библиотеката.
— Библиотеката ви е великолепна — отговори Аврора. — Кели, колко си красива днес — обърна се тя към сестра си. — Тревожех се за теб.
— Не е трябвало да се безпокоиш — отговори Кели. — Колко типично за теб, Аврора — да прекарваш по цели дни в библиотеката. Ще повредиш очите си. Страхувам се, че може да ти се появят и бръчки. — Тя отново се обърна към старата графиня. — Трябва да дадем бал, мадам, ако искаме да помогнем на сестра ми и брат ми да сключат бракове. Вие познавате хората, които трябва да поканим.
— Така е. Мислех си, Каландра, че може би първи май е подходяща дата. Тогава всички празнуват пролетта с огньове и фойерверки. Удобно ли ще бъде за теб?
— А не може ли да стане по-скоро? — попита Кели.
Старицата поклати глава.
— Страхувам се, че не. Един бал изисква много подготовка, както ще се увериш сама, Каландра. Очаквам, че ще ми помогнеш с планирането и другите неща. По-късно сама ще организираш баловете си, но тъй като това ще бъде първото ти увеселение в „Хоукис Хил“, аз ще ти помогна. Ще има много работа.
— Каква? — Любопитството на Кели беше неподправено.
— Да започнем с това — каза старата графиня, — че балната зала трябва да бъде почистена и подът й — излъскан и полиран до блясък. Кристалните полилеи трябва да се измият. Свещите трябва да бъдат съвсем нови. За онези, които ще бъдат поканени по-рано, трябва да се подбере меню. За вечеря можем да поканим само петдесет души. Разбира се, ще трябва да им изпратим покани, които те ще получат в един и същи ден. Иначе някой може да се обиди, че е получил поканата си по-късно. Градинарите ще трябва да отгледат достатъчно цветя в оранжериите. Цветя трябва да има в коридорите, във всекидневната, в трапезарията и в балната зала. Ако не стигнат, ще помолим съседите да ни услужат с цветя от техните оранжерии. Ще трябва да наемем млади мъже и жени от селото, за да ни помогнат. Те ще изпълняват ролята на сервитьори, лакеи и работници в кухнята. Може би ще трябва малко да ги обучим. И, разбира се, ще ни трябват музиканти! Някои от гостите може да останат и за през нощта. Трябва да приготвим няколко от спалните.
— Изглежда, подробностите наистина са много — каза Каландра, внезапно загубила ентусиазма си. — Не можем ли да наемем някого, който да свърши цялата работа вместо нас? Ами шивачка? Ще ми трябва нова бална рокля. Не мога да посрещна гостите в някоя от старите си рокли.
— Тъй като никой от поканените няма да е виждал роклите ти, Каландра, няма смисъл да си поръчваш нова рокля — отбеляза сухо Валериън.
Тя го погледна ядосано.
— Не бъди такъв скъперник по отношение на мен, сър. Няма да се унижа да се появя на бала в стара рокля.
— Добре, ще имаш нова рокля — каза той. — А също и всички останали дами. Ще извикаме шивачка, която ще ушие нови рокли на теб, на Аврора и на баба. Мисля, че така е справедливо.
— Каква прекрасна идея! — каза баба му, а в очите й блестеше дяволито пламъче.
— Всъщност аз нямам нужда от нова рокля — каза Аврора, — но няма да отхвърля любезното ти предложение, Валериън. Кели, ще ми разрешиш ли да ви помогна с подготовката на бала, за да се отблагодаря на графа за загрижеността?
— О, да! Винаги си се справяла по-добре от мен с подобен род задачи — каза Кели, извънредно радостна, че сестра й доброволно е предложила услугите си. Може би вече трябваше да прости на Аврора. — Мама винаги казваше, че умееш да планираш забавленията.