„Добре — помисли си вдовстващата графиня. — Може би все пак ще получа помощ от някого.“ Тя бързо беше разбрала, че Каландра въобще няма да й е от полза. Обаче Аврора със сигурност щеше да й бъде полезна. Старицата подозираше, че тя ще се сети и ще се погрижи за всички подробности.
Следващият ден беше неделя. Те всички отидоха до селото, за да посетят неделната служба. Беше вече месец март и над полето подухваше леко свеж ветрец. Някои дървета бяха цъфнали, на други пъпките се бяха разтворили и отвътре се подаваха зелени листенца. Тук-там се виждаха яркожълти глухарчета. Конете весело подтичваха по пътя. Спряха едва пред църквата „Сейнт Ан“. Един от лакеите пътуваше на капрата. Сега той скочи от мястото си, отвори вратичката и спусна стълбичката. Подаде ръка на дамите, за да им помогне да слязат от каретата. Джентълмените ги следваха на конете си. Те също спряха пред църквата и скочиха от гърбовете на животните.
Към входа на църквата ги поведе графинята. Тя кимаше ту наляво, ту надясно, защото от всички страни я поздравяваха. Някои от жените правеха реверанс. Всички мъже, без изключение, сваляха шапките си. Понякога тя се спираше, за да поздрави някого. Знаеше имената на някои от хората от селото. Когато стигнаха до каменния портал на църквата, острите й очи съзряха жените, които беше търсила през цялото време.
— Ах! — възкликна графинята. — Мила моя лейди Боуен. Как сте? Ах, ето ги и прекрасните ви дъщери! А също и мастър Уилям! Прекрасен ден, нали? Срещали ли сте се със съпругата на внука ми, младата графиня?
Лейди Боуен беше дребна, подобна на птиче, жена, с бледосини очи и пясъчножълти къдри. Тя направи реверанс.
— Колко е хубаво отново да видим Ваше благородие — едва-едва се отрони от устните й. Всъщност тя малко се страхуваше от старата графиня. — Не, все още не съм се срещала с младата дама.
Очите й неуверено огледаха двете момичета. Мери Роуз Хоксуърт избута Каландра напред.
— Каландра, графиня Фарминстър. Лейди Елзи Боуен, съпругата на викария.
Лейди Боуен отново направи реверанс. Кели студено кимна. Беше виждала лондонските си приятели да правят така, когато им представяха по-нискостоящи от тях.
— А това е сестрата на графинята, мис Аврора Спенсър-Кимбърли — продължи старицата. Изпита удоволствие, когато Аврора протегна ръката си, направи лек реверанс и поздрави лейди Боуен учтиво. Никак не й харесаха високомерният тон и обидните маниери на Каландра. Тя се обърна и извика: — Валериън, ела да поздравиш лейди Боуен, преди службата да е започнала. И доведи Джордж.
Двамата джентълмени се подчиниха. Присъединиха се към тях. Валериън учтиво поздрави съпругата на викария, а старата графиня представи на Джордж семейство Боуен. Започна от майката и сина. Уилям, който, според клюките, беше малко дяволит и караше майка си да изпада в отчаяние. И продължи:
— А това, Джордж, са мис Елизабет, мис Изабел, мис Сюзън, мис Керълайн и мис Мариън Боуен. Момичетата ви са толкова красиви, лейди Боуен — направи тя комплимент на майката. — Чувала съм, че всичките са съвършени. Вие наистина сте щастливи родители. Сигурна съм, че всичките ще си намерят съпрузи, когато станат на съответната възраст.
— О! — заекна лейди Боуен. — Бетси вече е на възраст!
— Нима? — измърка доволно старата графиня и кимна на семейството си да я последва в църквата.
— Какви ги приказваш, мамо! — гневно избухна Елизабет, без да се смущава от ентусиазма, изписан по лицето на майка й.
— Наистина, ти си достатъчно голяма, за да встъпиш в брак — защити се майка й. — Казаха ми, че мистър Спенсър-Кимбърли си търси съпруга. Той ще се върне в Западните Индии, където е роден и отраснал, и ще продължи да управлява плантацията. Но след като си намери подходяща съпруга. Той има наследство, а също така и доход, което е по-важно. Така ми казаха. Наистина ли ще бъде толкова ужасно, ако той те хареса и ти предложи брак, Бетси?
— Как, за Бога, успя да се сдобиеш с всичката тази информация, и то толкова бързо? — попита Бетси Боуен. — Та графът и семейството му едва са се върнали във Фарминстър, мамо!
— Имам си източници — отговори самодоволно майка й. — Помни, Бетси, че ти не си единствената кандидатка и единственото подходящо момиче. Чух, че се готви бал в имението. Най-вероятно ще се състои през май. Бързо ще лапнат по такъв прекрасен младеж като мистър Спенсър-Кимбърли, а твоята зестра не ти позволява да обръщаш гръб на тази възможност.
— Мамо! Мамо! Хорът вече започва да пее! — извика Уилям Боуен.
— Господи! Благодаря ти, Уили. Елате, момичета. Закъсняваме!
И лейди Боуен се втурна с развети поли в църквата. Семейството й я последва. Те бързо заеха местата си на първите две пейки, които бяха точно срещу местата, запазени за семейството на графа. Започнаха да пеят химна. Бетси Боуен не можа да се сдържи и хвърли на Джордж поглед, изпълнен с любопитство. Наистина беше красив. Той поздрави и нея, и сестрите й, като се обърна към тях по имена. Изглежда, не беше високомерен. Само ако мама не я объркваше с непрекъснатите си подканяния да го привлече в мрежите си. „По-добре да взема нещата в свои ръце, преди да се е стигнало дотам“ — помисли си тя.