Когато службата свърши и те излязоха от църквата, Бетси успя да направи така, че се озова редом с Джордж Спенсър-Кимбърли.
— Яздите ли, сър? — попита го тя. — Тук наоколо има много красиви местности.
— Може би вие ще ми ги покажете — отговори той. — Ако, разбира се, родителите ви позволят, мис Елизабет.
Той вече харесваше това момиче. Тя не беше глупава и суетна флиртаджийка като жените, които беше срещнал в Лондон. Беше пряма и изглеждаше разумна.
— Мамо, мистър Спенсър-Кимбърли би искал да поязди някоя сутрин с мен, ако му дадеш разрешението си — извика Бетси на майка си.
Лейди Боуен беше силно изненадана. Мили Боже, как ли Бетси беше успяла да си издейства тази покана? Тя се молеше на Бога Бетси да не се изложи, като направи първата крачка. Тогава Джордж можеше да я помисли за леко момиче.
— Ще трябва да говоря с баща ти, Бетси — отговори тя. — Ще дойдете ли днес на чай, мистър Спенсър-Кимбърли? Ще бъдем много доволни, ако ни погостувате. В пет часа.
— С удоволствие, мадам — отговори Джордж.
— О, Господи! — тихичко възкликна Бетси.
— Обещавам да не настройвам майка ви против вас, мис Елизабет — прошепна Джордж в ухото й и се засмя.
Изненадана, тя вдигна очи към него и срещна погледа му. Изчерви се и тихо отговори:
— Вие разбирате, нали?
Той кимна.
— Аз също имам майка, която изглупява на тази тема. — След тези думи той се поклони и повдигна шапката си. — До следобед — каза той.
„Наистина е необикновен. И е толкова добър. Не може да бъде истина това, което става — помисли си Бетси, изненадана от късмета си. — Щом е толкова чудесен, ние ще се сгодим, преди да е дошло времето за бала. А може и да загубя! Може някое друго момиче да го спечели!“
Остана загледана след него, докато той се отдалечаваше с графа.
— Как успя да го накараш да те покани на езда? — попита я сестра й Изабел. Тя беше на петнайсет години. — Мама ще получи нервен припадък, ако той те помисли за лесна плячка.
— Просто го попитах дали язди и му казах, че тук има много красиви местности — отговори Бетси и хвана сестра си под ръка. Двете вървяха бавно към къщи.
— Мислиш ли, че ще ме поканят на бала, който ще устроят през май? — попита по-младото момиче. — О, Бетси, толкова много искам да отида! Никога досега не съм ходила на бал. Сигурно ще бъде чудесно!
— Е — започна да мисли на глас сестра й, — ще навършиш шестнайсет на тринайсети април, мила. Ако си включена в поканата, аз ще настоявам пред мама. Винаги е по-лесно да се справиш с татко.
— О, Бетси! Ти си най-добрата сестра на света! — каза Изабел.
Двете махнаха с ръка, когато покрай тях мина каретата на старата графиня. Мери Роуз Хоксуърт им махна в отговор.
— Хубави момичета са, нали? — каза тя на двете си придружителки. — Разбира се, Изабел е много малка за Джордж, но Елизабет е подходяща. Мисля, че тя го харесва. Видяхте ли колко умно успя да го накара да я покани на езда? А днес следобед той ще трябва да отиде у дома им на чай. Много съм доволна — завърши с усмивка и доволна се облегна на възглавничките.
— Църквата е малка — отбеляза Каландра.
— Това е провинциална църква, Кели. Много е очарователна — каза Аврора. — Църквите на остров Барбадос не са по-големи, сигурна съм.
— Кой го е грижа за Барбадос? — беше отговорът на сестра й. — Никога не сме ходили там на църква, така че не бихме могли да знаем. Църквите в Лондон обаче са много по-големи и по-пищно украсени.
— Ходила ли си на служба в някоя от тях? — заяде се Аврора. — Имам предвид, преди да пристигнем аз и Джордж. Доколкото си спомням, нито веднъж не дойде с нас.
— Нима очакваш от мен да ставам и да ходя на църква рано сутринта, след като съм танцувала до зори? — каза Кели, вече доста раздразнена.
— Какво щастие, че тук, в провинцията, няма да имаш този проблем — отговори язвително старата графиня. — Ходим на църква всяка неделя, Каландра. Ние даваме пример на останалите.
— Мисля, че службата беше добра — каза Аврора.
— Викарият е добър проповедник — съгласи се Мери Хоксуърт.