— Беше прекалено кратка — каза Кели.
Аврора прехапа устни, за да не се разсмее.
Дните минаваха. Пролетта дойде с цялата си красота. Джордж беше постигнал успех. Всеки ден яздеше с мис Елизабет Боуен. Колкото повече седмици минаваха, толкова по-рядко той оставаше в имението. Почти целия ден прекарваше в жилището на викария. Очевидно беше, че любовта между двамата става все по-силна, макар Джордж да не беше отронил и дума за това.
— Мисля, че той има намерение да й предложи брак — каза Аврора един следобед, в който двете с Каландра пишеха поканите за бала. — Ще ми липсва, когато се върне на Сейнт Тимъти. А на теб?
Кели кимна.
— Били сме заедно през целия си живот. С изключение на месеците, в които аз бях в Англия, а вие — на Сейнт Тимъти. Ще е много странно да не виждам Джордж всеки ден. И ти ли ще заминеш, Аврора? Не искам да си отиваш. Не сега! Особено сега — не! Не бих могла да понеса, че ще остана сама!
— Защо си толкова нещастна? — попита Аврора направо.
— Заради Валериън — прошепна Каландра. — Той е такъв звяр! Искам просто да се върна в Лондон, но той не ме пуска. Насилва ме да правя любов всяка нощ. Казах му, че не искам деца. Искам да се върна в Лондон и да се забавлявам!
— Кели, Кели — поклати глава сестра й. — Децата са плодът, който бракът дава. Щом не искаш деца, не е трябвало да се омъжваш. Знам, че съпругът ти е добър човек. Дай му децата, които иска, и той ще ти разреши да се върнеш в Лондон за сезона.
— Искам да живея там през цялата година — каза Кели. — Ако не се бях омъжила за него, щеше да се наложи ти да го направиш. Освен това толкова много исках да бъда графиня, Аврора. А ти не искаше! О, защо ли въобще говорим пак за това? Как можеш да ме разбереш? Ти си глупава малка девственица, но един ден ще узнаеш колко е противно в леглото ти да лежи мъж, да те мачка и да влиза в тялото ти. Мразя това! — Лицето на Каландра изразяваше погнуса и отвращение.
Аврора потрепери.
— Мама като че ли нямаше нищо против татко да е в леглото й — възрази тя меко.
— На някои жени им харесва — каза Каландра мрачно. — Но на мен — не. Ако не успея скоро да избягам от този ужас, ще полудея.
— След като родиш — каза Аврора, — ще се чувстваш по-различно. Сигурна съм, Кели.
Поканите бяха изпратени. Нито една от тях не беше отказана. Всички в околността нямаха търпение да присъстват на бала, който даваше графиня Фарминстър. Много от съседите все още не се бяха срещали с Каландра, защото почти веднага след пристигането си тя беше избягала в Лондон. Разбира се, имаше много клюки. Всички имаха или роднини, или приятели в Лондон и получаваха оттам информация. Освен това графинята имаше по-възрастен брат и по-малка сестра, които бяха добри партии. Говореше се, че и двамата имали приличен доход. Наистина, беше изненадващо, че и двамата не бяха успели да си намерят любими в Лондон. Очевидно висшето общество не ги привличаше. Може би годините, прекарани в колониите, ги бяха отдалечили от обществото. Тези подробности обаче не бяха съществени за младежите и девойките от провинцията, които си търсеха съпрузи. Те с удоволствие щяха да си затворят очите и за по-големи недостатъци от пренебрежението към висшето общество.
Освен че помогна в написването на поканите, Каландра с нищо не беше полезна. Цялото й внимание беше погълнато от новата бална рокля. Аврора беше помогнала на графинята с всички, дори и с най-дребните, подробности. Беше се погрижила балната зала да заблести. Беше помогнала в избора на цветята. Сама ги беше подредила във вазите с помощта на икономката. Беше изпратила в Лондон хора, които да наемат музиканти оттам. Старата графиня беше избрала малкото щастливци, които щяха да бъдат поканени и на вечеря. Между тях бяха и викарият със съпругата си, лейди Елзи и двете им най-големи дъщери. Те щяха да останат и да пренощуват. Джордж вече беше признал на покровителката си, че има намерение да помоли мис Елизабет за ръката й. А графинята го беше уверила, че ако Бетси е съгласна, родителите й с удоволствие ще се съгласят на този брак. Официалният разговор с тях Джордж щеше да проведе в следобеда преди бала.
С наближаването на деня, определен за бала, Каландра ставаше все по-развълнувана. Смяташе, че роклята й е шедьовър, който ще накара всички жени да й завиждат. Беше от розова коприна. С дълбоко деколте, което позволяваше на алабастровата й кожа да блести в цялото си великолепие. Долната фуста беше в златножълто, с избродирани на ръка рози. Деколтето беше украсено със златножълти дантели и рози от коприна. Ръкавите бяха украсени с дантели, отново в златножълт цвят. Чорапите й бяха на жълти и розови ивици. Обувките — в златножълто, украсени с рози от коприна. Черната й коса щеше да бъде вдигната на кок и украсена с рози. От лявата страна щеше да пада самотната къдрица. Щеше да носи перлени обеци и тежка перлена огърлица. Перлите бяха от времето на кралица Елизабет. Бяха успели да ги укрият, когато Комуната изземаше имуществото на благородниците. Може би щеше да бъде малко претрупана, защото по това време жените носеха много малко бижута, но Каландра пет пари не даваше. Бижутата се правят, за да бъдат носени от жените, а не да стоят в тъмните чекмеджета.