— Роклята ти не е ли малко къса? — попита Аврора, когато забеляза, че полите не стигат до пода.
— Такава е последната мода! — извика Каландра. — Балната рокля трябва да стига едва до глезена, за да може човек удобно да танцува. Едва ли някой от гостите ни ще бъде в крак с модата като нас.
— Практично е — каза замислено старата графиня. — Но човек не бива да кара гостите си да се чувстват неудобно, Каландра. По никакъв повод.
— Да, мадам — отговори Кели и се изчерви от гняв, че старата жена отново си позволява да я порицава.
— А твоята рокля, дете? — обърна се графинята към Аврора.
— Аврора махна от закачалката плата, който предпазваше роклята й от прах, и разкри копринена рокля в морско синьозелено. Долната фуста беше от шифон с избродирани на ръка сребърни звезди. Малки сребристи звезди от коприна украсяваха деколтето. Ръкавите бяха от шифон и украсени с дантели.
— Прекрасно! Роклята е с цвета на очите ти — каза очарована старата графиня. — Очарователна е! Ще бъдете двете най-красиви дами на бала, обзалагам се. Има ли необходимите обръчи за полите и долни фусти?
— Да, мадам — отговори Кели. — Шивачката ни предложи голям избор и от двете.
— А бижутата ти, Аврора? Какви украшения ще носиш?
— Само моята златна верижка, мадам — каза момичето.
— Имам чифт аквамаринени обеци, които идеално ще подхождат на роклята ти — каза графинята. — Щом Каландра ще бъде най-красивата жена, ти трябва да бъдеш най-красивото момиче. Бижутата ти не трябва да са съвсем скромни. Нали търсим най-подходящия за теб съпруг! Какво ще кажеш, Каландра?
— Съгласна съм, мадам — отговори Кели. Успя да прикрие ревността, която изпита, когато старата графиня предложи на Аврора семейните скъпоценности. Усмихна се и каза: — А вашата рокля, мадам? Каква е тя?
— Не е така прекрасна като вашите. — От тъмносиня коприна е. Шивачката каза, че платът се наричал „Мароканска нощ“. Вече не бива да се обличам в ярки цветове — завърши Мери Роуз Хоксуърт. — Нямам никакво желание да си хвана нов съпруг.
Двете дъщери на семейство Боуен пристигнаха късно сутринта в деня на бала. По-младата се беше поболяла от възбуда и нетърпение. Аврора незабавно хвана Изабел под ръка.
— Това е само забава, на която всички ще танцуват — увери тя момичето. — Когато бяхме в Лондон, ходехме на бал всяка вечер. През целия ден нямах сили. Бях направо изтощена. Ще прекараме чудесно, обещавам ви. Колко сте красиви! Ще привлечете всички кавалери. Аз съм вече на осемнайсет години. Всъщност вече съм стара мома!
— О! — каза Изабел. — Аз не съм и наполовина толкова красива като вас, мис Спенсър-Кимбърли. Ще останете ли до мен довечера?
— Разбира се — отговори Аврора и потупа момичето по ръката.
— Мислите ли, че брат ви ще предложи брак на сестра ми? — попита Изабел, без да се притеснява. — Напоследък родителите ни често си шушукат, а когато някоя от нас се приближи до тях, внезапно млъкват. Бетси е лудо влюбена в Джордж, знаете ли това, мис Спенсър-Кимбърли? Мисля, че той е прекрасен. Бих искала да не съм само на шестнайсет.
— Но сте — каза Аврора. — Има предостатъчно време, Изабел. Ще се появи младежът, който ще открадне сърцето ви. Защо не ме наричате Аврора? — Тя сниши глас. — Та ние сме почти едно семейство.
— Нима? — възкликна Изабел, а после също сниши глас. — Наистина ли? Сигурна ли сте? О, колко силно желая сестра ми да се омъжи за брат ви!
— Да оставим нещата да следват своя ход. Нека Бетси получи изненадата си — предложи Аврора. — Ела, трябва да видиш градините. Точно сега те са прекрасни. Не са така екзотични като нашите градини на Сейнт Тимъти. Красиви са, но по различен начин.
Двете момичета излязоха от къщата, хванати за ръце.
— Какво сладко момиче е мис Спенсър-Кимбърли — каза лейди Елзи на вдовстващата графиня. — Успя веднага да успокои и предразположи нашата Изабел. Какво ли толкова й каза? Колко е мила! Жалко, че нашият Уили е още дете. Тя със сигурност ще бъде прекрасна съпруга. Имате ли нещо предвид за нея?
— Не — дойде отговорът. — Аврора е млада жена с изграден вкус. Тя е много разумна. Ще я оставя сама да намери съпруга си. Сигурна съм, че ще се справи.