Двете жени влязоха в салона, където ги очакваха Джордж и викарият. По лицето на сър Роналд грееше широка усмивка.
— Мила моя — каза той на съпругата си, — мистър Спенсър-Кимбърли помоли за моето разрешение да поиска ръката на дъщеря ни. Разбира се, аз му го дадох. Мисля, че можем да бъдем сигурни, че Бетси няма да отхвърли предложението, нали?
Той се усмихна още по-широко. Викарият беше висок и пълен мъж. Лицето му беше червендалесто, а косата — с цвят на пясък.
— О, мило мое момче! — извика лейди Елзи и приближи до очите си носна кърпичка.
— Отиди да намериш момичето, Джордж! — каза доста остро старата графиня. — Да приключим с това, преди всички да сме умрели от възбуда.
Джордж се усмихна, поклони се на тримата и отиде да потърси любимата си. Тя беше в коридора и наблюдаваше как свалят багажа им от каретата. Особено внимание беше посветено на куфара, в който бяха балните им рокли.
— Ела тук, Бетси! — каза й той. — Питърс ще се погрижи за багажа ви, обещавам ви. Нали така, Питърс?
— Наистина, сър — отговори икономът. — Ще наредя веднага да разопаковат балните ви рокли и да ги огладят, мис Боуен.
— Благодаря ви — извика Бетси, докато Джордж я дърпаше за ръката. Излязоха навън.
— Къде отиваме? — попита го тя.
— Ще видиш — каза той. Прекосиха красивите градини, заобиколиха езерото и влязоха в мраморната беседка, която гледаше към водите му. Джордж накара Бетси да седне на една от мраморните пейки и коленичи в краката й. — Мис Боуен — започна той, — хм, Бетси, ще ме удостоиш ли с честта… хм, с високата чест, да станеш моя съпруга?
— Да — каза Бетси Боуен.
— Няма да останем в Англия — призна честно Джордж. — Много скоро ще трябва да се върна на Сейнт Тимъти. Ще живеем там, в Западните Индии. Само понякога, може би съвсем рядко, ще посещаваме Англия.
— Добре — съгласи се Бетси Боуен.
— Животът там е уединен. Обясних ти го и по-рано. Освен майка ми и слугините, там има много малко жени, които да ти бъдат другарки. Разбира се, можем да ходим до Барбадос и Ямайка, когато имаме възможност. Ще се сприятелим с хората, които живеят там.
— Джордж, изправи се — каза му Бетси Боуен. — Обичам те. Ще се омъжа за теб. Разбирам, че животът на Сейнт Тимъти е различен от този в Хиърфордшир, но знам, че ще бъда щастлива, щом сме заедно.
Той бавно се изправи.
— Ще се омъжиш за мен?
— Да, Джордж — отговори тя. Мъжете са толкова глупави понякога. — Къде е годежният ми пръстен? Искам да си го сложа тази вечер, за да зашеметя всички онези момичета, които ще дойдат специално за да те оплетат в мрежите си. Ще бъдат силно разочаровани. Искаш ли татко официално да обяви годежа ни? Кога ще бъде сватбата? Мисля, че ще бъде скоро.
— Не се налага да бързаме да се върнем на Сейнт Тимъти. Ще бъда необходим там едва в края на есента — каза той. — От юни до октомври има опасност от силни бури. Вероятно ще тръгнем в началото на ноември. Ще пристигнем навреме за Коледа. Мама ще бъде много доволна — каза той.
— Мислиш ли, че майка ти ще ме хареса?
— Сигурен съм, че ще те обикне! — каза той щастлив. Извади от джоба си годежния пръстен и го сложи на ръката й. — Не е много голям, защото аз не съм богат — обясни той.
Бетси сведе поглед към кръглата розова перла, обградена с диаманти. Протегна ръка, за да се възхити по-добре на пръстена. После погледна Джордж и се усмихна през сълзи.
— Красив е! — каза тя.
— Ти плачеш! — извика той. Седна до нея и я прегърна през раменете.
— От щастие — обясни тя — Толкова съм щастлива! Няма ли да ме целунеш, Джордж? Мисля, че точно това се прави в подобни случаи.
Той нежно погали бузите й, за да избърше сълзите. А после целуна пълните розови устни на Бетси Боуен. Това не беше тяхната първа целувка. Той винаги изпитваше силна радост, когато устните им се срещнеха. Тази красива млада жена с тъмноруса коса и големи сивосини очи имаше странно физическо въздействие върху него. Беше сладка като захарен сироп и топла като уиски, което пари гърлото. Знаеше, че изборът му е добър. Бетси щеше да бъде добра и любеща съпруга. Той се изправи и й помогна да стане.
— Да отидем да кажем на родителите ти и на сестрите ми за нашето щастие — каза той.
Тя кимна. Върнаха се в къщата, хванати за ръце. Там ги очакваха вдовстващата графиня, Аврора, Каландра, семейство Боуен и Валериън. Всички тръпнеха в очакване. Мери Роуз Хоксуърт беше извънредно доволна от себе си. Беше планирала успешно запознаването на Джордж и Бетси Боуен. Всичко се беше развило така, както се беше надявала. Сега, макар да беше заявила другояче, тя щеше да се погрижи да намери съпруг за Аврора. Трябваше обаче да бъде много умна, за да не се досети момичето за нейното вмешателство.